Област: БлагоевградПлощ: 13579,14 ха
Собственост: държавна собственост - 50%; общинска собственост - 34%; частна собственост - 16%;
Описание:
Мелнишките пирамиди обхващат областта около град Мелник, на север до селата Горна Сушица и Паскарево и на юг до селата Катунци и Калиманци. Почвите са глинести пясъци. Територията е предимно с хълмисто-ридов, силно разчленен релеф, с добре очертани, най-различно ориентирани, наклонени и къси склонове, които благоприятстват активни ерозионни процеси. Климатът е преходно средиземноморски. Районът се характеризира с голямо разнообразие от мозаечни местообитания със значително средиземноморско влияние. Основната част от територията е покрита с пасища и храсталаци, като се срещат и широколистни гори от космат дъб /Quercus pubescens/, благун /Q. frainetto/, цер /Q. cerris/ и келяв габър /Carpinus orientalis/. Преобладава келявият габър, който често образува самостоятелни гори и храсталаци със средиземноморски елементи, като червена хвойна /Juniperus oxycedris/ и др. Характерни за Мелнишките пирамиди са вечно-зелените храсталачни съобщества на грипа /Phyllirea latifolia/ с ксеротермна тревна растителност. Срещат се и малки компактни гори от пърнар /Q. coccifera/.
Птици:
В района на Мелнишките пирамиди са установени 113 вида птици. От тях 12 са включени в Червената книга на България (1985). От срещащите се видове 49 са от европейско природозащитно значение (SPEC) (BirdLife International, 2004). Като застрашени в Европа са включени съответно в категория SPEC2 - 19 вида и в SPEC3 - 30 вида. Мястото осигурява подходящи местообитания за 32 вида, включени в приложение 2 на Закона за биологичното разнообразие, за които се изискват специални мерки за защита. От тях 26 са вписани също в приложение І на Директива 79/409 на ЕС. Мелнишките пирамиди са от световно значение като предствителен район за Средиземноморския биом. Тук се срещат 5 биомно ограничени вида, характерни за този биом – черноглавата овесарка /Emberiza melanocephala/, големият маслинов присмехулник /Hippolais olivetorum/, испанското каменарче /Oenanthe hispanica/, червеногушото коприварче /Sylvia cantillans/ и малкото черноглаво коприварче /Sylvia melanocephala/. За дебелоклюната чучулига /Melanocorypha calandra/ районът на Мелнишки пирамиди е едно от най–важните гнездови находища в България от значение за Европейския съюз. Районът поддържа представителни за страната гнездови популации на осояда /Pernis apivorus/, белоопашатия мишелов /Buteo rufinus/, късопръстата чучулига /Calandrella brachydactyla/, ястребогушото коприварче /Sylvia nisoria/, големия маслинов присмехулник /Hippolais olivetorum/, червеногърбата сврачка /Lanius collurio/, горската чучулига /Lullula arborea/ и пъстрия скален дрозд /Monticola saxatilis/. Освен дванадесетте вида гнездящи в района грабливи птици, Мелнишките пирамиди редовно се ползват като ловна територия за грабливите птици, гнездящи в южен Пирин.
Заплахи:
Местообитанията в Мелнишките пирамиди се влияят от човешки дейности, свързани главно със земеделието, горскотото стопанство, ползването на водите и развитието на инфраструктурата. Сред най-сериозните въздействия, свързани със земеделието е премахването на естествената растителност и превръщането на пасищата и храсталачните местообитания в обработваеми земи. Пашата на селскостопански животни се осъществява в близост до селищата. Отдалечените от селищата пасища се използват слабо, поради по-малкия брой животни в сравнение с миналото. Това води до изоставяне на земите и обрастване с храсти и дървета на важни за птиците местообитанията. Пашата на кози в горите и храсталаците е причина за влошаване на качеството им. Голите сечи и залесяването с неприсъщи за района видове е причина за промени в горските местообитания. Инвестиционните намерения за строителство на малки ВЕЦ по поречиятана реките Мелнишка, Пиринска Бистрица и притоците им са допълнителна заплаха както за съществуването на крайречните местообитания, така и за общия воден баланс на района. Преки заплахи за птиците се предизвикват от делта- и парапланеризма, бракониерството и вземане на малки от гнездата им, движение на моторни превозни средства извън пътищата (т.нар. “off road”), безконтролно движение на хора и др.
Законова защита:
В границите на мястото има само една защитена територия – природна забележителност “Мелнишки пирамиди”. Тя е обявена през 1978 г. с цел опазване на уникални земни форми и обхваща 8,5% от територията на зоната. През 1998 г. е определено КОРИНЕ място “Мелнишки пирамиди”, поради европейското му значение за опазването на редки и застрашени местообитания, растения и животни, включително птици. То обхваща 16,5% от зоната. През 2005 година територията е обявена от BirdLife International за Орнитологично важно място.
