08.02.2007г.
Румен Железаров, водолазен инструктор в клуб “Марина”-Пловдив”, и Владимир Веков, телевизионен оператор, за първи път в историята на водолазната дейност в България са се спуснали на близо 40 метра дълбочина в най-дълбокото в страната и на Балканския полуостров ледниково езеро "Окото" на 2440 метра надморска височина. Експедицията е проведена в рамките на няколко дни, а физическата и логистичната подготовка за нея отнемат повече от 4 месеца. Целта на "Водолазен проект Окото 2005" е да се извърши първото достигане до дъното на ледниковото езеро, както и набавяне на седимент от дънните отлагания. Проектът е осъществен след издаване на специализирано разрешение от Дирекцията на Национален парк РИЛА.
Румен Железаров и Владимир Веков достигат дъното след 15 минути спускане. Температурата на водата в езерото е била 2 градуса на дъното и 9 градуса на повърхността. Взетите проби на седимент са дарени на катедра "Обща и приложна хидробиология" към Биологическия факултет на Софийския университет. Предварителните резултати на учените показват изключителна чистота на водата, малка минерализация на повърхността, бедност на микроорганизми, както и ниско кислородно съдържание на дънните слоеве.
Двамата водолази са ползвали последните публикувани научни данни за езеро "Окото" от 1963г. Тогава учените с помощта на въже и тежест са измерили дълбочина 37.5 м. При достигане на дъното, измерванията показват дълбочина от 37.8 м. Заснет е 3-минутен репортаж с уникални кадри от дъното на езерото.
“Основен проблем при подводните снимки е светлината, защото голяма част от нея се губи, колкото по-надълбоко наднича обектива. Затова върху херметическия бокс на камерата се монтира специално осветление. Целият комплект тежи над 7 килограма, но водата "помага" да се носи”, разказва Владимир. “Видимостта обаче бе изключителна! Долу, в най-дълбокото водата е синя, тюркоазена, не е зеленикава както на тази дълбочина в морето. И е бистра, наистина кристално чиста, както изглежда и ако я гребнеш от брега в длан. Всичко се вижда ясно - изключителен шанс за подводните ни кадри. Очаквах камъните да са покрити с водорасли, а те бяха чисти, полирани от водата, сякаш някой специално ги беше излъскал за снимките”. "Специализираното осветление, което носехме към екипировката си, както и това за камерата не се наложи да ползваме, тъй като видимостта бе отлична", коментира спускането и организатора на експедицията Румен Железаров. "Знаехме, че това е най-дълбокото и студено наше езеро. Данните, които имахме от 1968г. сочеха, че е 37,5 метра. То се оказа по-дълбоко - 37,8 метра отчете нашият компютър. Нищо чудно да се окаже, че през последните 20 години, дълбочината се е увеличила по естествен път”, продължава своя разказ Владимир. “При достигане на дъното установихме, че то е равно и покрито с фин пласт тиня, чиято дебелина бе около 10 см.”
“Другата изненада за екипа ни беше липсата на какъвто и да е видим живот”, си спомня Владимир. ”Разказваха ни, че в езерото има пъстърва. Ние не срещнахме никакви риби, нито каквито и да е животни не само в плиткото, но и в дълбочина. Вероятно при 3 градуса, каквато е температурата на дъното, не са много формите на живот, които могат да виреят”.
Източник: Национален парк РИЛА
http://www.rilanationalpark.org/bg/index.phtml?context=category&ctg_id=88
