Птиците в България

12.06.2008г. От 1990г. насам сме свидетели на методично унищожаване и заграбване на българската природа, чрез удобно създадени текстове в Закона за горите. Всичко това се случва с участието или престъпното бездействие на служителите по горите в условията на ширещата се корупция по всички нива на държавните и общински горски структури. Настоящия материал прави опит да покаже нуждата от създаване на независима от изпълнителната и съдебната власт “Комисия за надзор и опазване на горите”. Такъв регулаторен орган е необходим, тъй като ДАГ (Държавна агенция по горите), на практика, упражнява две несъвместими функции, а именно - стопанска дейност и административен контрол. Проблемите, с които ДАГ не може да се справи, поради недостиг на административен капацитет, вече излизат извън горската сфера. Незаконните строежи в горския фонд, изсичането на гори за ски писти, бракониерството, а също така умишлените палежи на огромни горски територии, предизвикват вълни от граждански протести в България с негативен международен отзвук, като тенденцията е към задълбочаване на кризата. От години е публично известно, че горските в България пазят гората така, както ”вълкът пази стадото”. Към днешно време, наблюдаваме явно несправяне на държавните горски стражари с една от основните им функции, а именно опазване и охрана на горите. Тази функция сега изпълняват еколози и природозащитни организации, които сигнализират за незаконни сечи, строежи в горския фонд, съмнителни заменки и др. Поради обяснимата липса на заинтересованост и бездействието на горската администрация, тези сигнали вече се адресират директно до Прокуратурата, масмедиите и Европейските институции. Причината за изгубеното доверие в институцията ДАГ е наложената от години вредна практика, в която свидетелите на нарушенията в горите се оплакват на самите извършители, тоест горските служители. После се назначават вътрешни проверки и само в изключително редки случаи се стига до справедлив изход от конфликтите. За съжаление, горската система е силно централизирана и ДАГ упражнява монопол при управлението и контрола на дейностите в горите, а също по отношение решаването на спорни въпроси. От публичните дебати около замените на държавни гори е видно, че опонентите на политиката и стратегията водена от ДAГ нямат необходимия професионален опит и знания, за да бъдат достоен противник в споровете. Като аналог за усърдие и вредно въздействие, което оказват върху природата, горските служители могат да се сравнят единствено с въздействието, което термитите оказват върху дървените конструкции. Работят скрито, но упорито, без да се показват на повърхността. Ако не знаем кои са симптомите или признаците, които издават тяхното присъствие в дома ни, ще разберем за тях едва, когато постройката рухне върху главите ни. Поколенията горски служители са превърнали управлението на държавните гори в изключително печеливш семеен бизнес, предаван по наследство от баща на син и от дядо на внук. Много от горските служители използват служебното си положение, за да развиват търговски бизнес, лични земеделски или животновъдни стопанства, като вместо с пари раздават на своите работници дърва за огрев или дървен материал на ниски цени. Стига се дори до такива фрапиращи конфликти на интереси, при които роднини по права линия на директори на стопанства развиват конкурентна на държавните предприятия дейности, като горски разсадници, например, участват в търгове по залесявания, дърводобив и усвояват европейските субсидии. На практика, се получава противопоставяне на личните интереси на 3000 служители по горите срещу интересите на целия български народ. Масово в горските предприятия се използва служебен превоз за лични нужди (особено през уикендите), надписват се километри и се присвоява гориво, извършват се документни измами от всякакъв характер, с цел осчетоводяване на служебни пари за нерегламентирани разходи. Същевременно, извънредният труд на горските стражари не се заплаща, няма средства за униформено облекло. Тези условия на труд дават достатъчно основание на горските служители да престъпят закона и да използват зеленото богатство на България като източник на самообогатяване. Тези случаи, разбира се, са неоткриваеми и трудно доказуеми, защото просто липсва контрол върху дейността на ДАГ. Материалното благосъстояние и самочувствието, което демонстрират много от служителите по горите, съмнително надвишава (и то многократно) финансовите възможности, които им позволява заеманият от тях държавен пост. Логичният въпрос, който следва е относно законния произход на средствата, с които те си позволяват този луксозен живот. Сега, почти навсякъде, където им се наложи, горските буквално узаконяват нарушенията, но в много от случаите дори не си правят и този труд, защото се мислят за недосегаеми, поради обвързаността им с политически фигури или поради факта, че системата е затворена и почти няма изтичане на информация. Не се знае какво е количеството на незаконно отсечения от самите горски и продаден тайно дървен материал. В редица региони на страната ползването превишава прирастта на дървесината, който прираст в никакъв случай не може да се компенсира с провежданите залесявания. Самите залесявания се явяват като нов източник за самообогатяване на горските и техните приближени, извършват се некачествено от некомпетентни работници, като за много от тези залесявания се изготвят неверни статистики именно от същите служители, които са ги организирали. Само 10–15 години след мащабните залесявания от фиданките остават единици недоразвити дървета, потиснати от малоценни дървесни видове и храсти (такива примери има в Държавното горско стопанство във Враца). 10 години горските власти се борят с бракониерското изсичане на горите, но, въпреки усилията и изразходваните средства за такива мероприятия, ефектът от тях е нищожен, а изсичането се подновява отново с още по голяма бруталност. Примери има в община Бяла Слатина, Самоков и др. Истината е, че до средата на 90-те години на миналия век крадяха само горските, но от техния пример се заразиха различни социални слоеве, така че към настоящия момент в незаконното изсичане на горите се конкурират вече 4 групи бракониери: 1.Служителите по горите 2.Дърводобивните фирми 3.Организирани групи от ромското малцинство 4.Бракониери от местните хора Първите две групи действат в добре отработени схеми, далеч от очите на хората и под прикритието на Закона за горите. Те секат много повече от допустимото, извозват материал по няколко пъти с един и същи превозен билет. Контролните горски органи си затварят очите, домаркират след извършената сеч, като узаконяват по този начин нарушенията. Разкриването на такива престъпления е изключително трудно, защото отдел “Инспекторат” е на подчинение на ДАГ, а както е всеизвестно ”Гарван гарвану око не вади”. Да не говорим за политически поръчки, чадъри и обръчи от фирми, които обезсмислят символа на държавността в работата на ДАГ. Ефектът от действията на другите две групи нарушители е публично известен, но, за съжаление, горските стражари не могат да се преборят с тях, защото нарушителите нямат респект към тях. При проверките за незаконна сеч или извоз, горските стражари не спазват закона и системно превишават правата си, като ненужно обиждат и заплашват заловените нарушители. С това те предизвикват ответна реакция, която в много случаи ескалира и се стига до саморазправи с непредсказуеми последствия. Самите горски стражари нямат никаква подготовка как да управляват конфликти от подобно естество като в много случаи се стига до кървави инциденти. Разбира се, има случаи на конфискувани камиони и моторни триони, но това не спира бракониерите, защото те виждат какви беззакония извършват самите горски. Стигнало се е дотам, че горските вече ги е страх да отидат в гората, за да не ги бият бракониерите. Дори полицаите помагат на горските стражари с неохота, защото горските са компрометирани сред обществото. Но, докато това са епизоди, които всеки може да срещне по страниците на вестниците, съвсем скрити остават порочните практики вътре в самата горска система, които практики, под предлог че информацията е класифицирана, не могат да бъдат забелязани по никакъв начин отвън. А обществото има право да знае: С новия закон бе дадено право на горските да упражняват частна лесовъдска практика. Те, дори и без поправките в закона, си разменят частните контролни марки и извършват частна практика едновременно с изпълнение на служебните си задължения. Сега по никакъв начин не може да се установи, че държавните горски се възползват от служебното си положение и употребяват държавните пари за оборудване, техника, гориво, комуникации за да си вършат частната практика. Ето това е конкретно размиване на контролните и стопанските функции, каквито г-н Стефан Юруков (председателят на ДАГ, бел.р.) толкова много иска да знае. При положение, че самите служители в държавната структура ДАГ са си измислили такива хитрини, за да се облагодетелстват, а народните представители са превърнали такива техни предложения в закон, то основателно възниква въпросът: “Кой и как може да се пребори с това вредно явление?”.Еколозите дават добър пример как с протести и петиции до Европейския парламент това може да стане и как се спират европейски фондове заради екологичен произвол. Лесовъдската наука също е пред колапс, защото повечето от придобитите в университета и техникумите знания не могат да се приложат творчески, поради централизираното управление в системата. От друга страна, не останаха гори, в които нашите учени да правят изследванията си, защото заложените преди десетки години опитни площи в голямата си част са унищожени от бракониерска сеч. Всичките научни изследвания се правят в няколко учебни горски стопанства, чието екологично състояние не представлява общото състояние на горите в България. Така, след дипломирането си, младите специалисти се сблъскват с истинската същност на горската практика и разбират, че не са подготвени да оцелеят в такава корупционна среда. Поставени пред липса на избор за професионално развитие, една част от тях стават съучастници в унищожаването на природата. А останалата част от тях се примиряват, като за да оправдаят времето и средствата загубени за лесовъдско образование, се приспособяват по един или друг начин към ненормалните условия. Поради горните съображения и липсата на мотивиран кадрови потенциал в системата на ДАГ, преценявам като крайно наложително външен oдитор да идентифицира процента на израждане в горската администрация, като изолира вредните практики, за да се спре развитието на негативните процеси и да се премине към оздравяване на самото ведомство. Необходимо е всяко горско стопанство да бъде отворено за внезапна проверка и по всяко време от “одитора”, който да наблюдава дейността на служителите, да има достъп по всяко време до всякаква документация и теренни наблюдения, за да се намалят възможностите за злоупотреби със служебното положение. Както и да има по ефективна борба с корупцията и административния произвол в горската система. Очакваният ефект е спиране на разграбването на зеленото богатство на България, съхраняване на останалото от българската природа и повишаване на самосъзнанието и духа на българския народ. От своя страна, това ще повиши социалния статус на населението и екологичния рейтинг на България, който в момента е на предпоследно място в Европа. Pазрешаването на проблемите с опазването на природата в България ще бъде ясен пример и за държавите в региона за това какви усилия се очaква да полагат, за да бъдат приети в европейското семейство. Източник: Инж.Милен Иванов - Магистър по горско стопанство в писмо до в-к Капитал

http://