Птиците в България

06.06.2008г. Владимир Топчийски: Емисари обикалят Белчин – минерален център на минути от Боровец, и агитират местните хора да продават земя на 3 евро/м2, защото утре щяла да бъде включена в Натура и никой нямало да я иска. В понеделник, 2 юни, на конференция озаглавена „Пари за туризма”, председателят на националния борд по туризъм Красимир Гергов нарече природозащитните организации рекетьори и ги обвини в защита на чужди финансови интереси. Според него техните искания са популистки и нямат научна основа. Той заяви, че имената на „рекетьорите” ще бъдат събрани в „черна книга”. В отговор природозащитници и представители на фирми за устойчив туризъм представиха на пресконференция в София прес груби нарушения в прилагане на природозащитното законодателство и сериозността на заплахите срещу природата и здравето в България. Социологът Васил Къдринов изнесе доказателства за нарушенията на европейската директива за птиците. Само в района на Рила-буфер, заради изключването на зоната от екомрежата Натура 2000, са застрашени десетки видове, някои от които, като белогърбия кълвач, са защитени и са представени основно там. Въпреки европейските ангажименти на България, правителството отказва да осигури защита на птиците в този район и създава явна предпоставка за налагане на санкции срещу страната, коментира той. В допълнение, Ирина Матеева от Българското дружество за защита на птиците увери, че нарушенията по директивата за птиците в този случай, са достатъчна предпоставка за спиране на инвестиционните проекти по склоновете на Рила. Тя добави, че икономически аргументи не могат да бъдат използвани при определянето на границите на защитени зони. Нели Арабаджиева от „Зелени Балкани” каза, че напоследък масово се злоупотребява с понятието „екологичен туризъм” и че практиката на развитие на туризма в България е несъвместима с концепциите за устойчив и екотуризъм, което, от своя страна, възпира икономическото развитие в районите около туристическите обекти. Освен, че руши природни дадености, масовият туризъм изземва инициативата от местните хора, превръща ги в наемни работници, предлага унифициран продукт и унищожава уникалните характеристики на отделните райони. Арабаджиева цитира международно приета дефиниция за екотуризъм, която гласи, че той допринася за биологичното разнообразие, подкрепя малкия и среден бизнес и дава повече възможности на местното население. Според нея, големите инвестиционни проекти у нас нямат нито една от тези характеристики. Владимир Топчийски от „Еко Рила” заяви, че най-ценната дървесина на Рила се намира в буферната зона и изключването й от Натура е позволило масова сеч. Той припомни, че оголването на склоновете вече нарушава водния баланс на планината, която е вододайна зона на София чрез язовир Искър. Нови хотели вече отнемат водата на села в подножието на Рила като Мала Църква и Говедарци, а все още не е започнало изграждането на Паничище-Езерата-Кабул, Супер Боровец и комплексът в долината на Мальовица, каза Топчийски. Той припомни, че хотелските комплекси изхвърлят отпадъчните си води директно в язовир Искър и обемът им ще се увеличава многократно в близките години. Освен това, изсичането на буферната зона провокира ерозионни и свлачищни процеси и язовира се пълни с наноси до средата си, което допълнително прави водата негодна за пиене. Любомир Попйорданов, председател на Българската асоциация за алтернативен туризъм, припомни, че са разработени големи инвестиционни проекти и за Витоша, другата вододайна зона на София. Той обърна внимание и на факта, че упорито не се прави одит на грешките, пропуските и злоупотребите в проекта „Банско”, а една равносметка на недостатъците на курорта ще помогнат те да бъдат избегнати в бъдеще. Източник: БЛУЛИНК

http://