Птиците в България

02.02.2007г.

СВЕТОВНИЯТ ДЕН НА ВЛАЖНИТЕ ЗОНИ се чества официално от 1997г. На 2 февруари 1971г., в иранския град Рамсар е подписана Конвенцията за влажните зони. Членове на конвенцията са 154 страни в света като всяка от тях предлага влажни зони в рамките на своята територия, които да бъдат включени в Списък на влажните зони с международно значение. В списъка на конвенцията са 1636 Рамсарски места, с площ 145.7 млн.ха. Мотото на Световния ден за 2007г. е “Да оставим риба и за утре” /Fish for tomorrow/, като целта е да се привлече вниманието върху проблема, че унищожаването или лошата експлоатация на влажните зони, се отразява върху рибата и риболова.

БЪЛГАРИЯ е осмата страна, присъединила се към конвенцията на 24.01.1976г., първоначално с четири влажни зони - резерватите Сребърна, Атанасовското езеро, Аркутино и езерото Дуранкулак. В края на 2002г. Рамсарските обекти у нас са удвоени, прибавени са Шабла, остров Ибиша, Пода, Поморийски влажни зони, езерото Вая и Комплекс Беленски острови. Сега страната ни има 10 влажни зони с международно значение с обща площ 20306 хa. Рамсарските места са приоритетни за включване в Общоевропейската екологична мрежа НАТУРА 2000. Съгласно Закона за защитените територии, отговорност за опазването на обявените Рамсарски места носи Министерство на околната среда и водите.

КОИ СА ВЛАЖНИТЕ ЗОНИ

Морското крайбрежие, реките, блатата, езерата и други водоеми, съхраняващи един от най-ценните стратегически ресурси на 21 век – водата. Водоемите с богата естествена растителност и фауна са най-оптималните “резервоари”, запазващи водата за най-дълго време, като я пречистват по естествен път - тръстиката, например, е един от най-ефективните природни “филтри”. Тези зони развиват и други значими за човека ресурси - риба, растителност за паша, торф. Влажните зони са в пряка връзка със състоянието на други екосистеми, особено високопланинските зони, където натрупването на снега, в съчетание със старите гори (особено буковите), са най-важният фактор за целогодишно наличие на достатъчно вода във влажните зони.

ТАЗИ ГОДИНА посрещаме деня на влажните зони с много и сериозни заплахи - критично засегнати са всички естествени влажни зони. Най-очевидно е това по Черноморското крайбрежие. Значителна част от бреговата ивица е увредена непоправимо от хаотичното строителство. Много от крайбрежните езера и блата са на път да бъдат плътно опасани от селищни образувания. Разрастването на курортите неизбежно води до многократно увеличаване на водоползването, което е катастрофално за екосистемите и бързо изчерпва водните ресурси. Голф игрищата, които се нуждаят от тонове вода на ден за поддържане на покривката от райграс, също увеличават драстично ползването на водни ресурси. Като се прибави и безснежната зима на 2006/2007г., всичко това очертава мрачни перспективи пред състоянието на водните ресурси на страната.

ПЕРСПЕКТИВИТЕ пред българската природа са мрачни. Липсват държавници, които да защитят обществения интерес и открито да застанат срещу ограбването на българската природа. Единствената надежда е в самата природа. Необичайната зима и другите природни катаклизми, които неизбежно чакат България, няма да закъснеят. Защото няма как природата да не отвърне на зверската експлоатация, на която сме я подложили.

На снимката: Изсечените тополи от мястото на корморановата колония на остров Вардим на Дунав. Рано или късно този факт ще даде отражение върху екосистемата и ще прогони оттук не само птиците, а и хората.

Източник: БДЗП

http://www.bspb.org/