Птиците в България

12.03.2008г. От зората на своето съществуване човечеството оставя следи, които по-късно изравя и изследва, за да разбере по-добре миналото си. Намираме се в епоха, в която нашите следи станаха прекалено големи и се отпечатват в огромни мащаби върху земната повърхност. Книгата "Крехка Земя" (на английски Fragile Earth: Views of a Changing World, издателство Collins), която излезе на пазара миналата седмица, има една-единствена цел - да ни покаже промените в действие. Четивото е дело на водещи експерти и използва сателитни изображения, организирани хронологически двойки от снимки "преди" и "след". На страниците й са намерили място много феномени, част от които са пряко свързани с промените в климата. Ако сте гледали "Неудобната истина", сигурно си спомняте езерото Чад. В "Крехка Земя" отново ще можете да се насладите на разрушителната гледка, до която са довели интензивното напояване и настъпващата пустиня. А преди време това било едно от най-големите езера в Африка! За съжаление днес нявгашните му размери могат да бъдат преценени единствено по празнотата на коритото му... и по стари снимки, разбира се. Друга промяна, от която могат да ви настръхнат косите, е оплешивяването на горите в Аржентина, Бразилия и Парагвай. Ако през 1973г. положението е било в начален стадии като при мъж около петдесетте, то 30 години по-късно картината е ужасяваща и зеленината е изумително малко. Да не говорим за тропическите гори в Боливия, които едно време ги имало, а днес на тяхното място се простират ниви. В книгата можете да видите още снимки от наводнение в Китай; катастрофалната ерозия на реката Бетсибока в Мадагаскар, която е пряк резултат от активното обезлесяване; черния слой почва в Кувейт - резултат от стотици запалили се варели с петрол, понастоящем около 5% от площта на страната. Не трябва да пропускате и картинките, представящи предполагаемия ефект, който би имало повишаването на температурата върху някои брегове. С други думи, има какво да се види. А не е зле да се обърнем и към България. Примерно Банско: преди и след. Като имаме предвид, че комплексът е издигнат в национален парк, можем само да стиснем здраво зъби. А Черноморието? Не ми се щеше да отварям дума за него, защото проблемът е много голям. То почти не остана място за строене, а продължават да изливат бетон където им падне. Единственото, на което можем да се надяваме, е строителната лудост на Черноморието, както и напоследък в Рила да поутихне. В противен случай много райски местенца спокойно биха могли някой ден да осъмнат в подобна книга. Източник: в.ДНЕВНИК

http://