Птиците в България

01.02.2008г. Векът на човешкото влияние върху планетата носи апокалиптичен оттенък Учените започват да приемат идеята, че Земята навлиза в нова геологическа епоха – антропоцена (века на хората). Те й дават това име, защото влиянието на човека върху околната среда вече е равно с това на самата природа. На форума “Юросайънс”, който се състоя в Стокхолм, Швеция, светилата на науката започнаха спор около въпроса дали климатичните промени са най-очевидната от цял ред промени, предизвикани от човека, които с огромна скорост изменят физиката, химията и биологията на нашата планета. Носителят на Нобелова награда Пол Круцен, химик на атмосферните феномени, е първият, който предложи термина антропоцен преди 4 години. Той заяви, че идеята печели широка подкрепа сред колегите му от други отрасли. Ръководителят на международната програма за геосферата и биосферата Уил Стефен, заяви: “Антропоценът е много по-различна епоха от сравнително стабилната и уютна околна среда, в която хората и обществата са се развили. За в бъдеще можем да очакваме дори по-големи сътресения.” Началото на разрухата Смята се, че в момента живеем в епохата холоцен, която преди около 11 хиляди години замени ерата на плейстоцена. Геолозите от университета в Лестър Ян Заласевич и екипът му подкрепиха идеята на Круцен, че холоценът е приключил, тъй като човекът дотолкова е изменил околната среда, че тя има малко общо с миналото. Изследователите потвърждават, че антропогенните (причинени от хората) изменения са достатъчни, за да сложат началото на нова епоха. Според тях най-важни са променените механизми на отлагане и ерозия на утаечните скали, нарушенията в кръговрата на въглерода, промяната в температурите, измененията на биосферата и повишената киселинност на океаните. За приблизително начало на антропоцена геолозите предлагат началото на промишлената революция, довела до засиленото влияние на човека върху околната среда. Учените разработват компютърни модели, които да обхванат цялата “земна система” в ерата на антропоцена. Те вече показват ахилесовата пета в защитата на Земята срещу катастрофални промени, заяви директорът на центъра за климатични изменения “Тиндал” към университета в Източна Англия Джон Шелнхубер. Засега са идентифицирани дванадесет такива слаби места. Всяко едно от тях е ключов регулатор на природата на планетата и могат да станат причина за бързи и мащабни промени по цялата земя, ако бъдат засегнати. Смяна на местата Басейнът на Амазонка и пустинята Сахара са две свързани помежду си критични зони; пясъкът на Сахара се пренася от ветровете над Атлантическия океан и прави по-плодородна почвата на Амазонка. “Този процес продължава от хиляди години и е една от причините делтата на Амазонка да кипи от живот”, обясни проф.Шелнхубер. Компютърните модели предсказват, че глобалното затопляне ще умъртви джунглите на Амазонка и ще раззелени Сахара. Това ще намали количеството на пренасяната от ветровете почва и ще утежни климатичния стрес върху района на Амазонка. “Това създава парадоксалната перспектива един ден връзката между двата района да се преобърне на 180 градуса”, твърди той. Човешката дейност допълнително влияе върху древните отношения между двете зони. Автомобилите, които преминават през Сахара, объркват екосистемите й и увеличават нивото на прах, който се издига в атмосферата. Според професор Шелнхубер “от друга страна, прахта в глобален мащаб се превръща в един от най-големите проблеми, влияещи на глобалното затопляне.” Други критични зони са циркулацията на теченията в Северния Атлантик, ледената покривка в Западна Антарктида, системата на мусоните в Азия и Гибралтарския проток и “солната клапа”, където се смесват водите на Средиземно море и Северния Атлантически океан. Решението дали всички тези фактори ще са достатъчни да се приеме официално епохата на антропоцена ще бъде взето от Международната комисия по стратиграфия. Терминът вече се използва в научни трудове, макар и да не е признат официално. Източник: в.КЛАСА

http://class.bg/