01.02.2008г. На 2 февруари 1971г. в град Рамсар (Иран) е подписано международно споразумение, известно като Конвенция за влажните зони. Пълното име на споразумението е Конвенция за опазване на влажните зони с международно значение и по-специално като местообитание на водолюбиви птици. То отра отразява първоначалния акцент на Конвенцията върху опазването и разумното ползване на влажните зони като местообитание на водолюбиви птици. Впоследствие Конвенцията разширява своя обхват, за да включи всички аспекти на опазването на влажните зони и разумното им ползване. Така се съчетава опазването на биологичното разнообразие с използването на екосистемите като източник на ресурси за местните хора. Конвенцията влиза в сила през 1975г. и към настоящия момент има над 140 страни-членки, сред които и България. Влажните зони са екосистеми, в които водата е основният фактор, от който зависят екологичните условия и свързаните с тях животни и растения. Конвенцията ги определя като „блата, торфища, мочурища или открити водни площи, естествени или изкуствени, постоянни или временни, статични или течащи, сладки, бракични или солени, включително територии с морска вода, дълбочината на които при отлив не надхвърля шест метра”. Опазването на влажните зони е важно, тъй като те са сред най-продуктивните екосистеми на Земята. Предоставят уникални условия за живот на множество растителни и животински видове, ценен източник са на много ресурси с икономическа стойност, от които зависи изхранването на милиони хора. Сред основните ползи за човека от влажните зони са: водоползване, риболов, земеделие, дърводобив, енергия, дивеч, транспорт, отдих и туризъм. Влажните зони са приоритетни за опазване, тъй като влошаването на състоянието и унищожаването им водят до загиването на огромен брой животински и растителни видове, които се срещат единствено там. Много от тези видове имат не само важна екологична функция, но и съществена икономическа стойност от обществена гледна точка – често прехраната и оцеляването на цели общества традиционно са свързани с използването на ресурсите на влажните зони. Една от по-малко известните, но не по-малко важни ползи от влажните зони е способността им да служат като естествена пречиствателна станция, благодарение на процеса на самопречистване на преминаващите през тях води. Тези екосистеми приютяват както множество водолюбиви птици, така и много други животински и растителни видове. Като пример за световно застрашени видове могат да се посочат къдроглавият пеликан – емблематична птица за езерото „Сребърна”, малкият корморан, белооката потапница, тръноопашата потапница, малката белочела гъска, червеногушата гъска и морският орел, както и редица защитени растения: бяла и жълта водна лилия, четирилистна марсилея, дяволски орех, алдрованда и блатно кокиче. Влажните зони формират местообитания с европейска значимост, сред които са лонгозните гори, крайбрежни лагуни и др. Министерство на околната среда и водите разработва политиката за опазването и устойчивото използване на влажните зони и отговаря за прилагане разпоредбите на Рамсарската конвенция в България. Дирекцията „Национална служба за защита на природата” към министерството е национален координатор за Конвенцията за влажните зони. Регионалните инспекции по околна среда и водите на министерството изпълняват контролни функции по прилагане на разработените политики. Източник: НП ЦЕНТРАЛЕН БАЛКАН
http://www.centralbalkannationalpark.org/
