През месец юни експерти на ИГ „ВИТОША” направиха оценка щетите понасяни от рибо-производителите в района на Западни Родопи (общините Батак, Девин и Доспат) като част от Проект „Опазване на защитен вид - видра, чрез превенция на конфликти и знание”. Проектът е финансиран чрез програмата М-Тел ЕКО Грант 2012.
Изследването показва, че над 40 видри годишно в района на Западните Родопи биват избивани в следствие неспособността на рибопроизводителите адекватно и устойчиво да опазят продукцията си от набезите на хищника.
В 80% от посетените пъстървови стопанства са налице проблеми с видрите, като стопаните най-често оценяват понасяните щети на „до 10% от продукцията” и предприемат широк набор от контрамерки като отстрел на животни, капани, примки, и по-рядко охрана с кучета и ограждане на басейни.
От друга страна всички анкетирани посочват ниската ефективност на крайните методи (улавяне и убиване на животни). Над 50% от рибовъдите заявяват, че едва месец след „отстраняване/ликвидиране” на една видра, нейното място се заема от друга. Този факт се обуславя от етологията на вида, а именно като териториален вид всяка полово зряла видра има индивидуален участък, които грижливо маркира и брани. Когато даден участък загуби изконния си ползвател, той веднага бива зает от скитащ индивид (най-често млад).
Трудно е човек да си представи видрата - животно наглед с неособено претенциозни размери (достига 1,4 м. дължина с опашката) какви беди може да причини на стопаните рибовъди, щом веднъж си хареса рибарникът им.
При средно количество на изяжданата храна 1.0 - 1.3 кг. на ден (в природата) в рибарниците хищническият инстинкт на този вид води до щети (умъртвена риба – често пръсната по брега на водоема) в размер на 3 до 5 кг. ежедневно. Годишните загуби на едно стопанство са в рамките на няколко хиляди лева при цена на пъстървата е 6-8 лв/кг и то при условие че там се храни само една видра.
