Български витороги кози - чистокръвни представители на родната порода, живеят в Германия вече повече от 40 години.
През 1968 г. Министерството на културата на ГДР отпуснало валута за закупуване на типични образци от българската виторога дългокосместа коза, разказа пред БТА Атила Седефчев - съучредител на Асоциацията за автохтонни породи кози в България.
Родната порода била харесана от тогавашния директор на зоопарка в немския град Ерфурт проф. д-р Дитрих Алтман, който през 60-те години на миналия век изнесъл от страната ни група витороги кози.
Ученият целял да запази автентичен генетичен материал от атрактивната домашна коза преди началото на масовото й кръстосване с високопродуктивни швейцарски саанизирани породи.
Така красивите български витороги кози попаднали в зоопарка на столицата на германската провинция Тюрингия като атракция за занимаващи се с екологично земеделие.
С непрестанни грижи и при дългогодишно контролирано развъждане германските фермери формирали чистопородна популация от български витороги дългокосмести кози, която вече 43 години се отглежда в чист вид. Немците установили, че българската коза устойчиво предава типа си на поколенията.
От зоопарка в Ерфурт родните красавици се разпространили в немски паркове, в които местните събират атрактивни домашни животни от цял свят.
У нас обследването и целенасоченото развъждане на български витороги дългокосмести кози е започнало наскоро. "Дълги години козата е била неглижирана от животновъдните специалисти заради отрицателния й образ, създаден в индустриализиращата се през 20 век България", коментира Седефчев.
Специалисти още в началото на миналия век твърдят, че местните кози имат голям потенциал и могат при подходящо отглеждане и чистопородна селекция да съперничат успешно на много чужди породи.
През 1994 г. локалните форми и породи били включени под общо название "местна коза" в Червен регистър на автохтонните форми домашни животни в категория "Застрашени". Десет години по-късно екипът на Българското дружество за опазване на биологичното разнообразие СЕМПЕРВИВА открил малки групи типични екземпляри от породата в планински селища на Югозападна България.
В момента най-типичните стада се отглеждат в района на град Кресна. Най-голямото стадо - с над 350 животни, е в петричкото село Кърналово.
Основният ареал на разпространение на този тип кози е Югозападна България.
Хората предпочитат да ги отглеждат,защото животното е с много ниски разходи - здраво, издръжливо, целогодишно е на паша и дава достатъчно мляко, поясни Седефчев.
Породата се е запазила, защото е много устойчива, въпреки че никой не е работил за съхраняването й в пределите на страната ни, твърди той.
По данни на Асоциацията за автохтонни породи кози в България популацията на българската виторога дългокосместа коза у нас е 650 броя.
Според класификацията на Организацията по прехрана и земеделие към ООН - ФАО породата попада в категория "Застрашена".
Преди три години в резултат на партньорство между германските любители на природата, зоопарка в Тюрингия и дружество СЕМПЕРВИВА бил осъществен внос на нови животни от България за опресняване на германската популация.
През 2010 г. породата е представена пред специалисти и публика на националното изложение по животновъдство в Сливен.
