Продължителното застудяване и замръзването на водоемите карат зимуващите у нас птици да се преместват на юг в търсене на храна и по-топли водни обекти, коментираха за БТА експерти.
По думите им критично за рибата би било замръзване на водоемите за над месец - месец и половина поради липсата на кислород.
Това ще е тежка климатична година за водните обитатели, смята Вълко Бисерков, директор на Института за биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН.
Според него, обаче, студовете напоследък не са нещо изключително за нашите географски ширини, макар да се отразяват върху флората и фауната.
Зимата е много труден сезон за птиците, но основната опасност за тях е невъзможността да намират храна, а не ниските температури, обясни Петър Янков от Българското дружество за защита на птиците (БДЗП).
Оперението на птиците ги пази от студа и не е случайно, че и за костюмите на космонавтите се ползва именно птичи пух.
Голяма част от пернатите, свързани с водоемите, се преместват на юг, в търсене на места с по-високи температури и незамръзнали езера, стигайки чак до Средиземно море.
Някои от птиците отиват към селищата, където по-лесно могат да се хранят. Това е причината в този сезон чайкови и вранови птици да се струпват в населените места, предимно около сметищата, а нерядко около жилищата да се забелязват и редки пойни птици обясни експертът. В момента има няколко вида гълъби, които зимуват на ята, достигащи 20 хил. екземпляра. Те скитат по нивите в търсене на семена за хранене.
През тази зима все още не се е налагало природозащитниците да оказват помощ на бедстващи заради студа птици. Най-застрашени от лошите климатични условия според Янков са наземногнездящите видове, които нямат мастна жлеза, която да ги предпазва от намокряне.
Такива са рядко срещаните дропла и стрепет, които при ниски температури след намокряне могат да се обледенят.
Според експерта вероятността от измръзване на краката на птиците при продължителни температури от около минус 18 градуса, например, е голяма, въпреки силното кръвоснабдяване на птичите крайници. Вероятно именно това е причината за срещаните в столицата напоследък гълъби с един крак.
Не се очакват катастрофи и бедствия за фауната при сегашното замръзване на езерата, успокоява Вълко Бисерков по повод заледяването на "Сребърна".
Ако замръзването продължи над месец и половина, обаче, положението ще стане критично за рибите заради липсата на кислород.
Езерото има дълбочинна част, към която се насочват подводните обитатели при заледяване и замръзването им е възможно само в плитките части на водоема.
В 4/5 от Дуранкулашкото езеро дълбочината не надминава 2 метра и връзките на обособените плитки части с дълбочинната са много тесни.
Ако температурите от минус 10 - минус 15 градуса се задържат по-дълго, ледът ще трябва да се разбива, за да се осигури кислород на рибата, заключава специалистът.
