Еколозите от природен парк Витоша работят по възстановяването на популацията на застрашения от изчезване, и в световен мащаб, европейски лалугер.
Една от целите е и осигуряване на хранителна база за други защитени и застрашени от изчезване видове, като например скалния орел.
Европейският лалугер е от семейство Катерицови. Тялото му достига дължина до 20 см, а теглото - 200-350 г. Опашката му е дебела, дълга е 4-5 см и служи за опора, когато се изправя на задните крака, за да се огледа за наближаваща опасност. Гръбчето му е жълто-кафяво, на петна.
Единствената жизнена колония европейски лалугери се намира над село Кладница и наброява едва 20-ина екземпляра, което не може да осигури запазването на вида в бъдеще, коментираха експертите за БТА.
В миналото десетки хиляди лалугери са обитавали ниските южни и западни склонове на Витоша. За възстановяване на популацията им в планината специалистите вече са заградили специално подбрано място.
Там растенията осигуряват необходимата им храна, а снегът се топи рано напролет и им дава възможност да се събудят по-рано от зимен сън, обяснява Симеон Рангелов, експерт по фауната към дирекцията на природен парк Витоша.
Теренът е защитен с мрежа и отгоре, така че хищните грабливи птици да нямат достъп до животните.
В началото на август са били донесени първите 20 екземпляра, взети от колония в подножието на Стара планина, в близост до село Кремиковци.
Животинките са били хванати със специални капани, поставени в дупките им, като са взети предимно женски. Всички те са маркирани с чипове, за да се определи скоростта на увеличаване на популацията.
Изкопахме изкуствени дупки, за да подпомогнем лалугерите в направата на новите ходове, за два-три дни животните ги припознаха като свои, разказа Рангелов.
До седмица, когато се очаква всички лалугери вече да са изпаднали в зимен сън, ограждението ще бъде демонтирано, а догодина - отново изградено в непосредствена близост.
Тогава ще бъдат донесени нови 20 екземпляра, с което популацията да стане по-устойчива, отбелязва експертът.
Голямо влияние върху живота на лалугерите оказва наличието на пашуващи стада, защото там, където има висока трева, те нямат същия размножителен потенциал.
Всъщност, по думите на експерта, именно липсата на паша е основната причина за изчезването на лалугерите от Витоша. В района обаче има потенциал за възстановяването й.
Тревата в заграждението и около него се коси, за да се създадат максимално добри условия за животните, а дейностите се финансират по оперативна програма "Околна среда".
На всеки 30 минути лалугерите се наблюдават с бинокъл за по пет минути, следи се поведението и активността им, посочи биологът Сергей Александров, който заедно със свои колеги дава непрекъснати дежурства в близост до животните.
Когато забележат хищник или опасност, лалугерите издават свирукащи звуци - така предупреждават останалите извън дупките и всички се скриват.
Тези животни спят от началото на октомври до началото на април. Размножават се веднага след като се събудят, един път годишно, като раждат най-често по 3-4 малки. Те растат много бързо и се хранят предимно със семена и плодове.
