Гълъб
Тези птици са известни като "пощальони" - те са пренасяли важни съобщения до завоеватели, генерали и войници благодарение на своите непогрешими навигационни умения, позволяващи им да намират пътя и да се завръщат от хиляди километри разстояние.
Гълъбите добиват особена слава по време на Първата световна война - съюзниците използват близо 200 хил. птици.
Един от тях - гълъбът герой Шер Ами, дори печели френско отличие за заслуги заради доставянето на 12 съобщения. Той донася последното въпреки раните си от куршуми, прелитайки 40 км за 25 минути, и спасява цял американски армейски батальон, загубил връзка със своите.
След смъртта си птицата е препарирана и по-късно предадена на музея на института "Смитсониън" във Вашингтон.
Друга група от 32 гълъба печели най-висшата британска награда за животни - медала "Дикин", за заслуги по време на десанта в Нормандия през Втората световна война. Те са свършили необходимото в момент, когато се е налагало радио връзките да замълчат.
С прогреса на комуникационните технологии гълъбите биват заслужено пенсионирани.
Морски лъв
Калифорнийските морски лъвове имат особена слава покрай службата си в програмата за морски бозайници на американските военноморски сили, в която участват и делфини и китове.
Морските хищници имат превъзходно зрение в условия на оскъдна светлина, както и слух под водата, те могат да плуват с 40 км/час и да се гмуркат последователно до 300 м.
Военните са ги тренирали да откриват и маркират мини под вода. Животните са способни да окачат и специални белезници на крака на гмурци саботьори, с които тези хора могат да бъдат изтеглени на повърхността.
Върху морските бозайници може да бъде окачена и специална камера, която да предава подводни кадри на живо.
Смята се, че само един морски лъв, двама души и гумена лодка могат да заменят цял военноморски плавателен съд, екипажа му и група водолази в търсенето на обекти под вода.
Пчели
Жилещите ципокрили са доста ефективно оръжие, когато бъдат предизвикани. Древните гърци, римляни и други цивилизации са използвали тези "министрели" при отблъскването на вражески нападения. Обсадени и завоеватели взаимно са си мятали с катапулт цели рояци.
В едно от най-ранните сведения за подобни тактики се разказва за бедите на римски легион, воден от Помпей в Мала Азия. В случая използваното от защитниците оръжие бил нарочно оставен на пътя на завоевателите отровен мед.
Изморените и свикнали да плячкосват войници се нахвърлили върху находката, но скоро заплатили скъпо за лакомията си - били обзети от ужасни симптоми, като припадъци, повръщане, диария и бълнуване.
Местните са били наясно, че мед, събран през определено време на годината и от определени растения, може да бъде токсичен.
Самите пчели са били използвани при обсади на дворци през Средновековието, както и през Първата световна война и войната във Виетнам.
Днес американски учени са открили по-малко агресивна форма на ангажиране на пчелите - като ги обучават да откриват мини.
Камили
Днес само някои патрулиращи ги яздят, но някога камилите са се радвали на огромна почит в определени региони на света.
Способността им да понасят тежки условия, особено липсата на вода, са ги правели предпочитан спътник в сухи и безводни райони на Северна Африка и Близкия изток.
Твърди се, че миризмата на камили е плашела вражеските коне, въпреки че самите те не изглеждат страховито за хората по време на атака.
Персийците са ги "оборудвали" с тежки оръжия, а арабите са яздели на тях по време на междуплеменни войни и на ислямските завоевания.
Извън естествената им среда обаче, камилите винаги са отстъпвали на конете.
Бойната им роля бързо запада с развитието на оръжията през 18 и 19 век и вече можем да ги видим в пълно снаряжение само в епически кинопродукции като "Лорънс Арабски" (разказващ истинска история за събития от Арабския бунт през 1916-18 г., от времето Първата световна война).
Прилеп
Стряскащите нощни създания стават част от странен експеримент по време на Втората световна война.
Зъбен хирург, разстроен от японската атака на Пърл харбър, предлага към прилепите да се окачват малки възпламенителни бомби. Идеята е летящите мишки да предизвикат хиляди минипожара в японските градове, прибирайки се да спят под стрехите на домовете.
Планът обаче, одобрен от президента Рузвелт, се изпортва, тъй като много прилепи "не се подчиняват" и или отлитат, или падат като покосени. Равносметката за американската армия е 2 млн. долара и 6000 прилепа преди тя да се откаже.
Прилепите-бомби успяват да подпалят само симулация на японско село, хангар на американските военни и колата на генерала.
Днес учени в Петагона изучават летателния механизъм на прилепите, за да създават бъдещи военни самолети и шпионски роботи.
