Нов мащабен проект за удълбаване на речното корито в българо-румънския участък на Дунав може да навреди на колониите на диви птици по реката. Това обявиха експерти от екоорганизацията WWF (Световен фонд за дивата природа) и от БАН при обявяването на резултатите от тазгодишното преброяване на птичите колонии по реката. Проектът предвижда удълбаване на речното корито от о. Белене до о. Батин за улесняване на корабоплаването по реката, което в момента е затруднено заради плитчините в този участък. Той се изпълнява по програма ИСПА от румънската страна, а партньор е българското министерство на транспорта.
Заради високите температури и спадналото в резултат ниво на реката тази година са преброени с 3145 двойки водоплаващи птици - с близо 500 по-малко от миналата година. Орнитологичната експедиция на WWF, която се проведе през юни за втора година, следи основно популациите на малки и големи корморани, различните видове чапли, блестящ ибис, дъждосвирци и колониите на бреговата лястовица. Лястовиците са индикатор за ерозията по бреговете на реката, защото гнездят в бреговите свлачища, обясни орнитологът Петър Шурулинков от БАН. От резервата Сребърна до Видин са били преброени около 12 000 дупки на лястовици, основно по румънския бряг, каза той. "Причината за намаляването на птиците тази година е, че заради ниското ниво на реката са пресъхнали блатата около Дунав, където те по принцип се хранят. Принципно това се случва 2-3 пъти на всеки 10 години", обясни Шурулинков. По думите му, ако в бъдеще се удълбае речното корито, е възможно да спаднат подпочвените води в района и блатата около реката трайно да пресъхнат, което би намалило сериозно птичите популации в българо-румънското течение. Увеличаването на корабите по реката би навредило както на птиците, така и на рибата, смятат специaлистите.
В момента текат предпроектните проучвания и се подготвят екооценките за плавателния проект. Предстоят и обществени обсъждания на инициативата, обяви Иван Христов от WWF. Предвижда се удълбаването на коритото да стане с драгиране, изграждане на солидни стени в реката за насочване на течението и дънни бетонни прагове. По този начин може да се реши дългогодишният проблем със забавянето на плавателните съдове в района, които са принудени да се изчакват заради сезонните плитчини. По информация на агенцията за поддържане на Дунав към транспортното министерство така корабоплаването би се увеличило с около 30 %.
"Нашата позиция е, че не реката трябва да се приспособи към корабите, а те към нея", каза Христов. "От капитани, плаващи по Дунав, зная, че най-големият проблем е лошата информационна система, която трябва да координира корабите - забавянето се дължи до голяма степен на нея и тя трябва да се подобри", посочи той. Проблемът може да се реши и с претоварване на каргото в по-плитко газещи съдове, което обаче би увеличило разходите на транспортните фирми, каза експертът. Екоорганизацията обяви, че ще настоява за стратегическа оценка на кумулативния ефект върху природата на всички подобни навигационни проекти по реката. Такова удълбавания вече има например в Австрия, както и в цялото унгарско течение на реката. По думите на Христов, България и Румъния нямат пряк икономически интерес от реализацията на проекта, защото това са международни води и не печелят от преминаването на корабите. "От него имат интерес компаниите, които плават между Черно море и горното течение на реката - най-вече холандските", каза той.
