Паяците-водолази се нуждаят да се покажат на въздух само веднъж дневно. Те опъват подводни мрежи, в които задържат въздушни мехурчета, за да дишат под вода, съобщи Би Би Си. Учените, изследващи европейските арахниди, измерили нивото на кислорода в и около мрежата с въздушния мехур. Те установили, че мехурът работи като хриле, извличайки разтворения във водата кислород и разпръсквайки в нея въглероден диоксид. Изследването е публикувано в "Journal of Experimental Biology".
Паякът Argyroneta aquaticа живее в езерца, басейни и бавнотечащи води в Европа и Северна Азия. Това е единственият паяк, който прекарва почти целия си живот под водата, като там се чифтосва, снася яйца и хваща плячка в мрежите си. Копринените си мрежи паяците опъват между стъблата на подводните растения.
За да напълнят своя мрежест "батискаф" с формата на камбана с въздух за дишане, паяците-водолази използват фините косъмчета в коремната си част. С тях транспортират въздушни мехури под повърхността на водата.
Преди учените спореха дали този вид арахниди излизат често на повърхността, за да си обновяват запаса от въздух. За да решат въпроса, експертите по безгръбначни животни проф. Роджър Сеймур и д-р Щефан Хетц събрали екземпляри от германската река Ейдер. В лабораторни условия те моделирали застояло и обрасло малко езерце в топъл летен ден и посредством специално устройство експериментирали как се справят паяците в тези условия.
"Преди в литературата се смяташе, че те излизат на повърхността на всеки 20-40 минути - каза Сеймур. Трябваше да използваме много тънки, чувствителни към кислорода оптоди, каквито има едва през последните десетина години.
Чрез измерване на разликата в кислородното съдържание в мехурите в околната вода учените установили газова обмяна, подобна на тази, която се изпълнява от хрилете на дишащите под вода животни. "Когато паякът диша, той намалява кислородната концентрация в мехура. Тя спада под тази на кислорода във водата, и когато това стане, в мехура навлиза нов кислород" - обясни професорът. Въглеродният диоксид, издишван от паяка, изобщо не е проблем, защото се разтваря във водата наоколо и никога не се натрупва.
За разлика от животните, които имат хриле, паяците-водолази трябва да се справят и с другите газове в мехура. "Когато консумираш единия газ от газовата смес в лесноразрушим мехур, концентрацията на други газове се увеличава. Тъй като кислородът е изтеглен от въздуха в мехура, а въглеродният диоксид не се натрупва, това предизвиква нарастване на концентрацията на азота" - каза Сеймур. Когато азотът се разпръсне, мехурът се спуква, но дотам се стига бавно, приблизително за цял ден, показаха експериментите. Според експерта в горещите дни, когато метаболизмът на паяците е ускорен, те могат да останат през целия ден под водата, ако тя е богата на кислород.
Тази способност означава, че те се нуждаят от показване на повърхността много рядко, като силно намаляват възможността да бъдат уловени от птиците. Дългият престой под водата позволява на гмуркащите се паяци търпеливо да стоят в засада, дебнещи плячката си.
