Той обозначава най-продължителното спадане на слънчевата активност от 1645 до 1715 година, което се определя като "малък ледников период" в Европа.
Според американски учени наблюденията на Слънцето през последните 400 години свидетелстват за това, че то има редуващи се периоди на ръст и спад на своята активност, които се сменят през около 11 години. Новият цикъл се съпровожда със смяна на полярността на слънчевото магнитно поле.
Три научни групи, представили резултатите от своите изследвания на слънчевата корона, нейната повърхност и вътрешна структура, са стигнали до извода, че следващият цикъл на слънчева активност ще бъде значително отслабен. В периода на нарастване на активността на Слънцето често има изригвания, появяват се области с повишена скорост на слънчевия вятър и изхвърляне на плазма, която става причина за магнитни бури. Като главен показател на нивото на активност служат слънчевите петна.
В същото време обаче руските астрономи смятат, че техните американски колеги малко избързват с изводите за слънчеви аномалии. Според тях за периода 2009-2011 слънчевата активност е нараснала.
