Западните общества си падат по големите животни като източник на месо, но може да започнат да правят необходимите най-вече от тях зелени отстъпки, като преминат на... буболечки.
Аргументите за това, което е естествено за японците, например, звучат доста рационално, дори убедително - насекомите са богати на протеини, изискват много по-малко място за отглеждане и като цяло са много по-екологична алтернатива на гръбначните, които са нормата на Запад.
Идеята не е съвсем нова, нито е разгорещено обсъждана, но предупрежденията на учените за неизбежна хранителна криза и почти неузнаваем до средата на този век свят, я правят не съвсем за изхвърляне, пише "Лайв сайънс".
Съществуват данни за съдържанието на протеини в насекомите, но за да проверят доколко хранителната алтернатива "буболечки" е енергоспестяваща, учени от университета "Вагенинген", Холандия, сравнили парниковите емисии от пет вида насекоми с тези на говеда и свине.
Резултатите са оптимистични
През 2006 г. доклад на организацията на ООН за храните и земеделието (Food and Agriculture Organization) обвини животновъдния сектор за значителен принос към вредните парникови емисии в атмосферата вследствие на човешката дейност - 9% въглероден диоксид, 37% метан и 65% от диазотния ни оксид.
Холандските учени сравнили емисиите от двете типични за прехраната големи бозайници - прасетата и кравите, с петте вида насекоми, вземайки предвид темповете им на растеж. Говедата произвеждали най-малко CO2 на единица телесна маса, но картинката се променяла, когато се взимал предвид темпът на растежа.
Насекомите растат много по-бързо и като цяло отделят много по-малко CO2 и други газове за единица натрупано кило и единица телесна маса. Всъщност, победител се оказала... хлебарката.
Учените виждат много потенциал в този биологичен ресурс за прехраната на човечеството и като съзнават, че на голяма част от него идеята все още е противна, дават идеи просто за извличането на нужните протеини и други вещества.
За една доста голяма част от света насекомоядството (ентомофагия) обаче не е нито екзотично, нито гнусно. Например, японците си падат по ларвите на морски насекоми от векове, а мексиканците хапват скакалци.
Хранителната стойност на "буболечките", малкият им размер и репродуктивната честота ги правят "изкусително" решение за проблеми, които традиционното селско стопанство не може да разреши.
Например, екип от Японската космическа агенция предлага астронавтите на дълги мисии да получават термити и копринени буби като "самовъзстановяващ" се източник на мазнини и аминокиселини.
Сред децата на възраст от 6 месеца до 3 години ниският прием на калории и протеини причинява около 5 млн. смъртни случаи на година, сочат някои статистики.
Протеините, чийто източник са насекомите, са по-евтин вариант тази черна цифра да се предотврати, особено в по-бедните държави, ако буболечките се предлагат в "смилаем" за всички вкусове вариант - като каши, пастети и други продукти.
