България има срок до края на март 2011 г. да представи пред Европейската комисия общински програми за изчистване на въздуха в 30 български града и ако не успее или предаде лоши програми, рискува продължаване на наказателната процедура, започната от ЕК в края на септември. Това обяви в края на миналата седмица министърът на околната среда Нона Караджова.
Причината за откритата на 30 септември процедура срещу държавата са системни превишения на нормите за прах във въздуха на 30-те населени места. Съгласно европейската директива за чистотата на атмосферния въздух държавите не трябва да допускат годишно повече от 35 превишения на среднодневната норма за прах в една точка, а сред българските градове има такива с по около 200, посочи шефът на дирекцията по чистотата на въздуха в екоминистерството Иван Ангелов. Такива са Видин, Пловдив, Плевен. Сред "виновниците" за процедурата са също София, Перник, както и Гълъбово заради работата на "Брикел".
Праховите замърсявания се дължат главно на лошата хигиена на улиците в градовете, транспорта и използването на твърди горива за отопление като въглищата през зимата. В актуализираните си общински програми за чистота на въздуха общините трябва да очертаят начините за постепенно решаване на проблема. За риска от тази наказателна процедура се знаеше още в края на 2009 г., когато Европейската комисия отказа на България отлагане на срока за изчистване на градския въздух тъкмо заради лиспващи или неадекватни общински програми. За изминалата 1 година оттогава обаче по тях не е свършено много и е възможно до март някои общини да нямат готови планове, признаха от екоминистерството. Заради забавянето си дори страната да получи искания отлагателен срок, той ще е нищожен – до юни 2011 г., крайно недостатъчно време за изчистване на градовете, което ще отнеме години. Същото е положението в общо около 20 от 27-те страни на Европейския съюз – при останалите наказателните процедури са в предсъдебна фаза, посочи Ангелов.
Основни източници на праха са лошата градска хигиена – калта от камиони и леки коли, транспортът като цяло и използването на въглища за отопление през зимата. Въпреки че има установени норми за замърсяването с фин прах (за България среднодневната норма е 50 микрограма/ куб. м), според Световната здравна организация на практика няма безвреден минимум прахови частици, обясни експертът - те лесно стигат до долните дихателни пътища и вредят на здравето. "В някои държави заради чистотата на въздуха вече са въведени и непопулярни мерки като ограничаване на транспорта поне за някои видове автомобили и обществото трябва да е готово за такива", добави Ангелов. Твърдото гориво за отопление в градовете - брикетите, които са с високо съдържание на сяра и прах, може в следващите години да бъде заменено с екобрикети, които са с по-ниски вредни емисии, отново заяви министър Караджова. За целта гражданите ще трябва обаче да се снабдяват и със съответните котли за екобрикети – още една нерешена страна на проблема. В момента единственият производител на традиционните брикети е "Брикел", който проивежда по около 400 000 тона годишно, а правителството планира да го закрие до идната пролет, така че по думите на Караджова, министрите ще търсят екологична алтернатива на мръсното гориво. Плащанията за енергийните помощи за социално слаби домакинства може да бъде пренасочено към тях, посочи екоминистърът. По думите й, проблем представлява и ниската степен на газификация на населението – около 1.5 % при средно 50 % за Европейския съюз. Възможно е в краен случай министърът да наложи и персонални глоби за кметовете, които не си свършат работата, каза тя.
