Прилепите и делфините се оказаха с еднакъв ген за сонарните си апарати
Прилепите и делфините са поели по еднаква "генетична пътека" при създаването на жизнено важната си сложна сонарна система, която използват за ориентация, преследване и хващане на плячка, съобщава статия в "Ню сайънтист". Откритието е изненадващо, защото досега са познати страшно много същества, които са развили сходни органи като очи или крила, но всички те са постигнали това по различен генетичен път.
Анализът на специфичния ген показа, че макар и във водата звукът да се разпространява 5 пъти по-бързо от във въздушна среда, делфините и прилепите независимо са развили почти идентичен ген, позволяващ да улавят в ушите си високочестотен звук - качество, неизбежно необходимо при сонара.
Генът произвежда пристин - вид протеин, който се съдържа в рецепторните клетки на ушния охлюв във вътрешното ухо. Ушният охлюв е органът, който приема и усилва сонарните сигнали. Пристинът изменя формата си под влиянието на високочестотния звук и на свой ред деформира чувствителните рецепторни клетки, които пращат електрически импулс в мозъка. Така че протеинът има изключително важната задача по откриването и избора на високочестотни звуци за усилване.
Когато учените изследвали пристинния ген на някои животни, те открили, че при използващите ехолокатор прилепи и делфини той е практически еднакъв. При някои китове, които не употребяват сонар, генът е бил по-сходен, например, с този при кравите. Прилепите, които не разчитат на такъв орган, също нямат “ехолокаторна” версия на гена.
Работата на учените по развитието на гена показа също, че в еволюционен план прилепите и делфините са вървели по идентичен път при усъвършенстване на сонарните си органи и са преминали едни и същи еволюционни етапи и мутации. “Това значи, че чуването на високите честоти, фундаментално за ехолокацията, еволюира по еднакво молекулярно направление” - каза Стивън Роситър от Университета на Лондон “Queen Mary”. Той смята, че това е пример как сложността на сонарния апарат определя сходството в генетичното развитие. Въпреки че и досега е имало подобни случаи на приличащи си гени, те са се отнасяли до много по-семпли характеристики, както например развитието на ензима лизозим, който разгражда стените на бактериалните клетки.
Роситър и екипът му насочили вниманието си към изучаване на специфичния ген поради резултати от предишни проучвания, които показали, че увреждането му води до нарушения в чуваемостта на високочестотните звуци при хората. Специалистите са изследвали гена при 18 вида прилепи, няколко вида китове и множество други животни.
“Паралелите в ехолокацията при прилепите и делфините са направо стъписващи - коментира Брок Фентън от “University of Western Ontario” в Лондон, Канада, който изучава еволюцията на костите на прилепите, свързани със сонарния им апарат. “Цялата разработка може да се доразшири, ако се добавят данни за пристинния ген и при ехолокиращите птици и други животни, като земеровките” - добави нови идеи ученият.
Източник: ЕкоМедия
