Рила
Ширина: 42.177706
Дължина: 23.703178
Описание:
Рила се намира в Югозападна България на около 70 км от София. Мястото обхваща над 50% от едноименната планина. В границите му изцяло попадат Национален парк “Рила” и Природен парк “Рилски манастир”. В геоложко отношение Рила не се характеризира с голямо разнообразие. По-голямата част от скалите са стари метаморфни, интрузивни - южнобългарски гранити, а в периферните и по-ниски части на мястото се срещат седименти – палеогенни, плиоценски и кватернерни наслаги. Почвите са предимно кафяви горски, планински горски, тъмноцветни и планиски ливадни с маломощен хумусен хоризонт. На територията на Рила са разположени около 140 ледникови езера и няколко язовира. От нея извират реките Искър, Марицаи Места. Тук се формира значителна част от националния воден ресурс. Рила планина е покрита основно с гори (46%) и високопланинки местообитания (51%). Около 90% от представените тук екосистеми са с естествен произход. В Рила се срещат 1400 вида висши растения. В алпийската зона са представени множество ливадни съобщества. В субалпийската зона са широко разпространени клекът /Pinus mugo/, сибирската хвойна /Juniperus communis nana/, обикновената боровинка /Vaccinium myrtillus/, и картълът /Nardus stricta/. Ливадите в тази зона имат основно производен характер. Поясът на иглолистните гори е представен от формации на бялата мура /Pinus peuce//Picea abies/, смърча /Picea abies/, белия бор /Pinus sylvestris/ и елата /Abies alba/. В широколистните гори преобладава букът /Fagus sylvatica/. Срещат се и смесени буково-иглолистни гори.
Птици:
Рила планина е представително място за комплекс от видове, характерни за високопланинските безлесни зони и за иглолистните и буковите гори. Тук се срещат 130 вида гнездящи птици, 20 от които са включени в Червената книга на България (1985). От срещащите се видове 41 са от европейско природозащитно значение (SPEC) (BirdLife International, 2004). Като световно застрашени в категория SPEC1 е включен 1 вид, а като застрашени в Европа съответно в категория SPEC2 - 14 вида, в SPEC3 - 26 вида. Мястото осигурява подходящи местообитания за 23 вида, включени в приложение 2 на Закона за биологичното разнообразие, за които се изискват специални мерки за защита. От тях 20 са вписани също в приложение І на Директива 79/409 на ЕС. Рила е от световно значение като представителен район за алпийския биом, поради срещащите се тук три биомно-ограничени видаот общо 4 описани за България - скалолазката /Tichodroma muraria/, жълтоклюната гарга /Pyrrhocorax graculus/ и алпийската завирушка /Prunella collaris/, представена тук с ендемичния подвид P. c. subapina.. Тук се срещат най-многочислените популации в страната на врабчовата кукумявка /Glaucidium passerinum/, пернатоногата кукумявка /Aegolius funereus/ и трипръстия кълвач /Picoides tridactylus/. Рила е едно от най-ценните места в страната от значение за Европейския съюз за опазването на тези видове, както и за скалния орел /Aquila chrysaetos/, глухаря /Tetrao urogallus/, сокола скитник /Falco peregrinus/, черния кълвач /Dryocopus martius/, белогърбия кълвач /Dendrocopos leucotos/, козодоя /Caprimulgus europaeus/ и лещарката /Bonasa bonasia/. На европейско равнище районът е от значение за опазването на пъстрия скален дрозд /Monticola saxatilis/, червеногръдката /Erithacus rubecula/, чинката /Fringilla coelebs/, въртошийката /Jynx torquilla/, белоушия дрозд /Turdus torquatus/, пойния дрозд /Turdus philomelos/, коса /Turdus merula/, жълтоглавото кралче /Regulus regulus/, черноглавото коприварче /Sylvia atricapilla/ и обикновеното конопарче /Carduelis cannabina/.
_150x100.jpg)
