Птиците в България

Ширина: 42.404200
Дължина: 27.357505

Описание:

Комплексът Мандра-Пода обхваща Мандренското езеро с околните му влажни зони. Мандренското езеро е разположено на Черноморския бряг и е най-южното от Бургаските езера. Североизточната му част се намира непосредствено до Бургас. Езерото е било полусолено, но е превърнато в сладководен язовир. Между стената му и Черно море е запазена лагуна, обхващаща местностите Пода и Узунгерен. Към комплекса се отнасят и каскадовидно разположените рибовъдни басейни в северозападната част на езерото в долината южно от село Черни връх. Основно местообитание в комплекса е езерото със значителна открита водна площ (около 1300 ха), стояща вода и участъци с водолюбива растителност по бреговете. По южния бряг са разположени гори, главно от дръжкоцветен дъб /Quercus pedunculiflora/, летен дъб /Quercus robur/ и клен /Acer campestrе/. Около езерото са разположени мезофилни ливади с преобладаване на ливадната власатка /Festuca pratensis/, броеничеста ливадина /Poa sylvicola/ и др., халофитни тревни съобщества с преобладаване на свит изворник /Puccinellia convoluta/, храсталаци, главно от драка /Paliurus spina-christi/ и обработваеми земи. Лагуната в местността Пода е обрасла с блатна и мочурна хигрофитна растителност. Най-голяма площ заема обикновената тръстика /Phragmites australis/ и папурът /Typha sp./, на места примесени със сантоников пелин /Artemisia santonicum/, морска дзука /Juncus maritimus/ и морски болбосхьонус /Bolboschoenus maritimus/. Плитките соленоводни участъци са обрасли с европейска солянка /Salicornia europea/, а пясъчната ивица до морето - с пясъчен класник /Leymus racemosus subsp. sabulosus/, тройно вилужна мишорка /Gypsophilla trichotoma/ и др. (Бондев, 1991; Маринов, в подготовка). Местността Узунгерен представлява дълбоко вдаден в сушата залив, по-голямата част от бреговете на който са обрасли с тръстика и папур, а незначителна част - с дъбова гора.

Птици:

Мандра-Пода е част от Бургаския езерен комплекс – един от трите най-значими комплекси от влажни зони за концентриращи се водолюбиви птици по българското черноморско крайбрежие. В района на комплекса Мандра-Пода са установени 245 вида, от които 74 са включени в Червената книга на България (1985). От срещащите се видове 109 са от европейско природозащитно значение (SPEC) (BirdLife International, 2004). Като световно застрашени в категория SPEC1 са включени 12 вида, а като застрашени в Европа съответно в категория SPEC2 - 24 вида, в SPEC3 - 73 вида. Мястото осигурява подходящи местообитания за 86 вида, включени в приложение 2 на Закона за биологичното разнообразие, за които се изискват специални мерки за защита. От тях 83 са вписани също в приложение І на Директива 79/409 на ЕС. Комплексът Мандра-Пода е от международно значение за гнезденето на лопатарката /Platalea leucorodia/ и саблеклюна /Recurvirostra avosetta/, като за бялата лопатарка местността Пода е единственото гнездовище по Черноморското ни крайбрежие (Янков, 1993). В Мандренското езеро до около 1940 г. е гнездила последната в България колония на розовия пеликан /Pelecanus onocrotalus/. Изчезването й вероятно се дължи на превръщането на езерото в язовир и заливането на западната част на Мандра, при което са изчезнали големите тръстикови масиви. Комплексът е едно от трите места по българското черноморие, където гнезди морския орел /Haliaeetus albicilla/. Езерото е част от “място с тесен фронт на миграция” за къдроглавия пеликан /Pelecanus crispus/ и розовия пеликан, белия щъркел /Сiconia ciconia/ и черния щъркел /Сiconia nigra/, както и за грабливите птици, прелитащи по миграционния път Via Pontica. По време на прелет е установяван и изключително редкият световно застрашен вид тънкоклюн свирец /Numenius tenuirostris/. От световно застрашените видове малкият корморан /Phalacrocorax pygmeus/, къдроглавият пеликан /P. crispus/ и белооката потапница /Aythya nyroca/ редовно използват езерото като място за почивка както по време на миграция, така и по време на зимуване, като се струпват в международно значими количества. На територията на комплекса, главно по време на миграция се срещат още белошипата ветрушка /Falco naumanni/ и ливадният дърдавец /Crex crex/. Мандра-Пода е от международно значение и за зимуването на до 69 000 водолюбиви птици от 82 вида. Особено значими са струпванията на големия корморан /P. carbo/, голямата бяла чапла /Egretta alba/, пойния лебед /Cygnus cygnus/, голямата белочела гъска /Anser albifrons/, кафявоглавата потапница /Aythya ferina/, качулатата потапница /Aythya fuligula/, както и на 2 световно застрашени вида - червеногушата гъска /Branta ruficollis/ и тръноопашата потапница /Oxyura leucocephala/. Мандренското езеро е основно място за хранене на двата вида пеликани по време на миграция и зимуване, въпреки че птиците предпочитат за нощуване съседните Бургаско и Атанасовско езера.