Ширина: 41.983246
Дължина: 26.356088
Описание:
Нископланински район със заоблени хълмове и сравнително отворени долини на малки реки, притоци на реките Марица и Тунджа, в близост до държавната граница с Турция. Терените са с надморска височина от 50 до 856 м. На територията му има тридесетина малки селища, град Тополовград и слабо развита система от пътища. Ниските части на Сакар са заети със селскостопански площи на мястото на гори от космат /Quercus pubescens/ и виргилиев дъб /Quercus virgiliana/. Сред тях, на около 15% от общата площ, са разпръснати ксеротермни тревни съобщества с преобладаване на белизма /Dichantium ischaemum/, луковична ливадина /Poa bulbosa/, черна садина /Chrysopogon gryllus/ и др. и по-рядко с мезоксеротермна растителност. Храсталаците от драка /Paliurus spina-christi/, примесени със смин /Jasminum fruticans/ и ксеротермните тревни формации са добра предпоставка за сравнително високата численост на дивия заек /Lepus europeus/ и съответно на лалугера /Spermophylus citellus/ и. Билото на планината и склоновете над 500 м. надм. в. са покрити със смесени дъбови гори. В района се срещат също широколистни гори от “островен тип” от космат /Quercus pubescens/ и виргилиев /Quercus virgiliana/ дъб със средиземноморски елементи, на места възникнали вторично (Бондев, 1991). Край много от деретата и реките в Сакар все още растат стари дървета от бяла топола /Populus alba/, върби /Salix sp./ и др., включително хибридна топола /Populus sp./, които представляват гнездова база за грабливите птици.
Птици:
В района на Сакар досега са установени 220 вида птици, от които 59 са включени в Червената книга на България (1985). От срещащите се видове 96 са от европейско природозащитно значение (SPEC) (BirdLife International, 2004). Като световно застрашени в категория SPEC1 са включени 11 вида, а като застрашени в Европа съответно в категория SPEC2 - 23 вида, в SPEC3 - 62 вида. Сакар осигурява подходящи местообитания за 76 вида, включени в приложение 2 на Закона за биологичното разнообразие, за които се изискват специални мерки за защита. Шестдесет и осем от тях са вписани също в приложение І на Директива 79/409 ЕСи повече от половината имат значителни гнездови популации тук. Районът поддържа най-многочислените популации в страната на царския орел /Aquila heliaca/, малкия креслив орел /Aquila pomarina/, белоопашатия мишелов /Buteo rufinus/, малкия орел /Hieraaetus pennatus/, и черната каня /Milvus migrans/. Сакар е едно от най-важните места в България от значение за Европейския съюз за видовете споменати по-горе, както и за късопръстия ястреб /Accipiter brevipes/, полската бъбрица /Anthus campestris/, дебелоклюната чучулига /Melanocorypha calandra/, късопръстата чучулига /Calandrella brachydactyla/, белочелата сврачка /Lanius nubicus/, совоокия дъждосвирец /Burchinus oedicnemus/, ливадния блатар /Circus pygargus/, сирийския пъстър кълач /Dendrocopos syriacus/ и големия маслинов присмехулник /Hippolais olivetorum/. Черният щъркел /Ciconia nigra/, сивият кълвач /Picus canus/ и червеногърбата сврачка /Lanius collurio/ също имат представителни гнездови популации в района. Макар и с малочислени популации в Сакар гнездят още два световно застрашени вида, освен царския орел – ливадния дърдавец /Crex crex/ и ловният сокол /Falco cherrug/. По време на миграция в района се срещат още 8 вида, застрашени от изчезване в света – малкият корморан /Phalacrocorax pygmeus/, къдроглавият пеликан /Pelecanus crispus/, белооката потапница /Aythya nyroca/, степният блатар /Circus macrourus/, големият креслив орел /Aquila clanga/, белошипата ветрушка /Falco naumanni/ и голямата бекасина /Gallinago media/.















