Птиците в България

Ширина: 43.664523
Дължина: 25.201326

Описание:

Мястото включва най-големия наш дунавски остров Белене, с намиращите се на него три сладководни блата, заедно със заобикалящите ги стари заливни върбови гори, както и съседните острови Милка и Китка (Люта), изцяло покрити със заливни гори. Разположени са от км 576 до км 560 на река Дунав, североизточно от град Белене, на 18 км западно от град Свищов. Преобладаващо местообитание са естествените заливни гори предимно от върба /Salix sp./ и бяла топола /Populus alba/, а на остров Милка - от бял бряст /Ulmus laevis/. Формирането им е пряко свързано с водния режим на реката. Високите води не позволяват пълното развитие на пролетната растителност. Оттеглянето на водите съвпада с високите летни температури, в резултат на което на острова се развива буйна лятна растителност. Дървесно-храстовата островна растителност е с по-беден видов състав в сравнение с тази по крайбрежието на Дунав, като доминират бяла върба /Salix alba/ и полска къпина /Rubus caesius/. Трите блата на остров Белене (Песчина, Мъртвото и Дюлова бара) са свързани помежду си и чрез канал се оттичат в Дунава. При високи пролетни води през гардата, когато е отворена, в езерата постъпва прясна вода по канала. В блатата се развиват типични блатни съобщества - жълта водна роза /Nuphar lutea/, плаващ ръждавец /Potamogeton natans/ в по-дълбоките и щитолистна какичка /Nymphoides peltata/, жабешка водянка /Hydroharis morsus-ranae/ и дяволски орех /Тrapa natans/ в по-плитките участъци. Блатата са обрасли в различна степен с тръстика /Phragmites australis/, ежова главичка /Sparganum ramosum/, жиловлековидна лаваница /Alisma plantago-aquatica/ и др. Типична за блатата тук е формацията от Azola filiculoides. Част от територията на остров Белене е покрита с ливади. Тревните асоциации са представени от няколко растителни групировки, които често преминават една в друга, като преобладават обикновеният троскот /Cynodon dactylon/, микелиевият дихостилис /Scirpus michelianus/ и др. В източните и западните части на островите се образуват пясъчни коси, обикновено без растителност (Иванов, 1993).

Птици:

Комплекс Беленски острови предоставя мозайка от важни местообитания за гнездене, хранене и почивка на водолюбиви птици през цялата година. Той поддържа 141 вида птици, от които 40 са включени в Червената книга на България (1985). От срещащите се видове 62 са от европейско природозащитно значение (SPEC) (BirdLife International, 2004). Като световно застрашени в категория SPEC1 са включени 5 вида, а като застрашени в Европа съответно в категория SPEC2 - 15 вида, в SPEC3 - 42 вида. До 1970 г. на остров Белене се е намирала най-голямата смесена колония от чапли, ибиси, лопатарки и корморани по българското поречие на река Дунав, наброяваща над 7000 гнездящи птици (Иванов, 1985). С построяването на диги по периферията на острова и отводнителна система и след построяването на язомира Железни Врата в Сърбия колонията постепенно намалява и изчезва. До скоро са гнездили малкият корморан /Phalacrocorax pygmeus/, блестящият ибис /Plegadis falcinellus/ и лопатарката /Platalea leucorodia/ (Grimmett, Jones, 1989), но в последните години са установени само да използват островните блата за хранене. Днес комплексът е важно местообитание с международно значение за редица застрашени видове птици, като белооката потапница /Aythya nyroca/, червената чапла /Ardea purpurea/, белобузата рибарка /Chlidonias hybridus/ и морския орел /Haliaeetus albicilla/. Блатата се явяват едно от малкото гнездови находища на червеновратия гмурец /Podiceps grisegena/ в България. Макар и в малка численост, на острова гнезди и ливадният дърдавец /Crex crex/. По време на миграция тук се среща и водното шаварче /Acrocephalus paludicola/. През зимата, по време на миграция и през гнездовия период островният комплекс е място където редовно се струпват за хранене и почивка значителни количества къдроглави пеликани /Pelecanus crispus/, малки корморани /Phalacrocorax pygmeus/ и големи корморани /Phalacrocorax carbo/.