България няма да е "сам воин" в преговорите за климата в Копенхаген. Страната е в групата на осем нови страни – членки на ЕС, оглавявани от Полша, която вече наклони общата европейска позиция за споразумението към икономически възможни за всички решения. Мерките за намаляване на човешкото въздействие в климатичните промени са главно въпрос на пари и по настояване на източната осморка Европа няма да се ангажира с радикални цели без справедлив ангажимент от страна на другите развити държави.
Общата европейска позиция за преговорите беше изготвена в поредни заседания на Съвета на министрите на околната среда, ЕКОФИН (съвета по икономическите и финансовите въпроси) и на Европейския съвет (съвета на министър-председателите – бел. ред.). Две бяха спорните решения, касаещи пряко България, припомни екоминистърът Нона Караджова - за вдигането на европейската цел за намаляване на емисиите от 20 на 30% и за прехвърляне на част от спестените разрешителни на страните по Протокола от Киото след 2010 г., т.нар. банкиране.
И по двата въпроса бяха взети компромисни решения. ЕС ще предложи да вдигне климатичната си "миза" от 20 на 30% до 2020 г. (спрямо нивото им от 1990 г.), но само ако САЩ, Япония, Южна Корея, Австралия и Канада поемат съизмерим ангажимент. Според становище на българското екоминистерство, разпространено вчера, този ангажимент трябва да е поне от 25% намаление на емисиите спрямо нивото им от 1990 г. Бързо развиващите се държави – Китай, Индия, Индонезия и др., пък трябва да се ангажират с поне 15% намаление, а по-изоставащите - да изготвят стратегии за борба с климатичните изменения.
По искане на осемте, държавите, които са спестили предписани емисионни единици (разрешителните за емисии по Протокола от Киото), ще могат да прехвърлят част от тях в следващия период на търговията с емисии, 2013 – 2020 г., но не всички. Настояването на по-бедните централно- и източноевропейски (сред които Полша, Унгария, Чехия, Румъния, България) страни беше за пълно банкиране - всички неизползвани единици да се прехвърлят в следващия период, а на по-богатите страни нищо да не се прехвърля. По думите на Караджова условието за прехвърляне на разрешителни в бъдеще е те да се използват за проекти за намаляване на парниковите емисии.
Европейският съюз трябва да се фиксира върху краткосрочните цели за намаляване на емисиите при преговорите и да не се ангажира със средносрочни, до 2030 г., гласи още българската позиция. Ако ЕС се ангажира с дългосрочна цел, до 2050 г., по примера на Великобритания, която обяви, че ще гони цел 80% към средата на века, България ще е сред страните, които ще настояват за аналогично условие: другите държави да се заемат с подобаващи съответни ангажименти.
Източник: www.dnevnik.bg
