Какво им остава на птиците, освен да се надвикват?
Д-р Дейвид Лутер от Университета на Мериленд и д-р Луис Баптища от Калифорнийската академия на науките изследват песента на птиците в градски условия. Те се фокусират върху белоглавото врабче (Zonotrichia leucophrys ) и диалектите на песните му, известни като SF, Р и LM. Проучването е проведено за периода 1960 - 1998 г.
Хипотезата на учените е, че ескалиращата урбанизация в района на Сан Франциско, ще окаже влияние върху птиците. "Градският шум, който е по-силен в ниските честоти, се увеличава през периода на проучването и това би трябвало да създаде натиск за подбор на песни с по-висока честота," посочва екипът.
Изследователите са направили записи на птиците през 1969, 1970, 1990 и 1998 г. и са сравнили техните минимални честоти. Записите потвърждават хипотезата. От трите диалекта, първоначално записани през 1969 г., само LM и SF остават през 1998 г. Изчезналият Р диалект е с най-ниската честота. През същия период от време, по-високата честота на SF - диалекта се увеличава от 29% до 95%. "В отговор на високите нива на околния шум с ниска честота, градските птици пеят песните си на по-високи честоти," пишат авторите.
“Ако няма промени в околната среда, няма причина за промяна в песните”, казва Каплан. Но в случая на белоглавото врабче в градските райони, промените в песните са настъпили между поколенията, а не в рамките на едно поколение. Това се дължи главно на краткия живот на вида - около две години. Видовете птици с кратка продължителност на живота трябва да намерят партньор и да се чифтосат по-бързо. Това налага да намерят начин любовните им песни да могат да се чуват от противоположния пол, независимо от шума в градовете. Проучването е чудесен пример за теорията на Дарвин, че “само тези, които се адаптират ще оцелеят”.
Ако това може да се случи с един вид в градската зона, може да се случи и на много други, казват авторите. А видовете, които не успеят да се адаптират, най-вероятно ще изчезнат.
Това не е първото изследване, което показва подобна реакция при птиците. Холандски учени установяват, че големият синигер (Parus major) променя песните за привличане на партньор в градска среда и ги изпълнява на по-високи тонове. Според учените това е начинът общуването между птиците да се осъществява, въпреки нарастващия шум в града.
Източник: ЕкоМедиа
