Рисовете са се завърнали в българските планини, заяви Диана Златанова, директор на "Екологичен научно-образователен център – Зоопарк София". Въпреки, че напоследък природозащитници получават сигнали за следи от големи котки с къси опашки от различни краища на България, едва след снимки от фотокапан в Осогово, Странджанско, екземпляр от редкия вид беше заснет и снимките потвърдиха неговото присъствие в България.
"Рисът е успял да колонизира 4 страни само за 10 години и ако продължава така, се очаква, че скоро ще се засели постоянно и в България", заяви Златанова.
Още от 2003г. има сигурни данни за присъствие на рисове в Трънско и Етрополския балкан в Стара планина. Непотвърдени сведенияза присъствие на рисове оттогава има и в Котлен и Севлиево и дори в Родопите край Девин. През 2006г. за първи път бе записан и звук от рис в размножителен период в Странджа, но едва двете снимки от 2008г. от Осогово, на рис маркиращ дупка на язовец доказаха безапелационно присъствието на големите котки в България. Сега остава загадка за учените към коя популация принадлежат рисовете засечени в България - Карпатската, Албанската или Малоазийската. Не е изключено и рисовете никога да не са напускали слабо населените крайгранични райони в Странджа, смята още Златанова.
Рисовете в България се считат за изчезнали от десетилетия. Основни причини за изчезването им са: намаляването на хранителната база поради намаляващия дивеч, изсичането на горите, избиването им заради ценните им кожи или поради силната конкуренция на други видове като вълка. Последно рис в България е видян от група германски войници, които убиват един екземпляр в Рила през 1941г.
Отскоро в България и вече застрашен
Въпреки, че още се водят спорове дали котката се е установила трайно в България, бракониерите нямат нужда от потвърждение за да преследват редките котки. Според Златанова, вече има поне няколко риса, убити от бракониери в България. За опазването им не се вземат никакви мерки, тъй като все още рисовете се считат официално изчезнали в страната. Докато бракониери продължават да преследват безнаказано "изчезналия" вид, дейността на учените е спъвана от липса на средства. Затова, освен за опазването му, учени отправят апел и за финансиране на дейностите по по-нататъшното му проучване.
Източник: в.Дневник
