Las Aves de Bulgaria

13.02.2007г.

В последните години да се правят екопътеки в България стана много модерно начинание. От създаването на първата екопътека край с.Емен през 1997г. досега са се появили над 100 подобни обекта, всички претендиращи да носят името екопътека. Какво точно е това обаче се затрудняват да кажат дори специалистите. Причината е, че самите екопътеки са различни и имат различни характеристики - приключенски тип с много съоръжения (т.нар. Via Ferrata), пътеки с опознавателен и наблюдателен характер или тематични пътеки в природни паркове.

Липсата на дефиниция, макар и не най-важният проблем, открива редица наболели въпроси, свързани с екопътеките - начините и критериите за изграждане и поддържане, правила за безопасност, контрол, популяризиране и др.

За да бъдат изяснени всички тези въпроси, асоциация "Планини и хора" съвместно с проект "Родопи" на ПРООН организираха в края на месец май 2006г. кръгла маса за проблемите на екопътеките, в която взеха участие представители на национални и природни паркове, Българският туристически съюз (БТС), Планинската спасителна служба и други неправителствени организации.

Естествената реакция на заклетите планинари е да погледнат скептично на самата идея за екопътека. "БТС е създал стотици маршрути и всички те са екологични. Понятия като екопътека са измислени за улеснение на чужденците и са съвсем условни", бе мнението на Георги Карпачев от БТС, но макар той да има известно право, идеята на екопътеките е различна. Екопътеките са туристическа услуга, маркетингов продукт, който цели да популяризира района, в който са изградени. В разнообразния туристически пазар те предлагат на презадоволените туристи не само път сред планината, но и екстри като информационни табели, атрактивни съоръжения, места за отдих и наблюдение и т.н.

Участниците в дискусията бяха единодушни, че трябва да има ясни правила за изграждането и поддържането на пътеките, за да не се стига до абсурдни ситуации като тази екопътеката да започва в близост до сметище и да завършва на един завой от асфалтов път. "Трябва да има точна визия къде се правят тези пътеки. Те ще имат смисъл, ако показват интересни и иначе труднодостъпни обекти като скални манастири или водопади. Нужни са и консултации с туроператорите, за да има на кого да се показват тези обекти, а не да се правят само за да се усвояват средства", смята Любомир Попйорданов от БААТ.

А екопътеките са едно чудесно начинание за вече прословутото в България "усвояване" на средства, които Европейският съюз щедро отпуска за подобни екопроекти. Когато, обаче, се наложи да се направят ремонти, се оказва, че не са останали пари за поддръжка. Гледката на десетки западнали и дори опасни, точно поради тази причина, пътеки не е необичайна.

Стопанисването им е пряко свързано с изясняването тяхната собственост. Като изключим пътеките на територията на националните паркове, които са изцяло собственост на държавата и се стопанисват от самите паркове, останалите най-често са на смесени (частни, общински и държавни) територии или изцяло на общински земи. В този случай стопани на пътеката са общините, но нерядко самите кметове не знаят, че на територията на селището е изградена екопътека. Практиката показва, че пътеките се правят, без да се търсят собствениците на земята и да се иска разрешение от тях. Една от причините е, че е много трудно да се определи характерът на съоръженията, които се изграждат по екопътеките. Строеж, преместваеми съоръжения или туристическа инфраструктура? Материята е хлъзгава и на практика общините могат да тълкуват индивидуално от какъв тип са създадените съоръжения. Така предприемачите просто премълчават, за да си спестят понякога бавните процедури по набавянето на нужните документи.

На национално ниво е необходимо да бъдат създадени ясни законови правила по изграждането, стопанисването и определянето на собствеността на екопътеките, както и да се изработи национален регистър, официална интернет страница, рекламна или маркетингова стратегия.

Организаторите на дискусията се ангажираха да инициират създаването на работна група с участието на заинтересуваните страни в лицето на Министерствaтa на регионалното развитие, на околната среда, земеделието, Държавната агенция по туризъм, общините, бизнеса и др., които да подготвят проект за законовото уреждане на въпроса с екопътеките.

ЕКОПЪТЕКИТЕ - ЕДИНСТВО В МНОГООБРАЗИЕТО Еменската екопътека и "Бялата река" до Калофер са чудесен пример колко различни по вид и по дух могат да бъдат екопътеките. Еменската екопътека е първата, изградена от Българската асоциация за селски и екотуризъм (БАСЕТ) през 1997г. и първата въобще в България. Тя започва на метри от последните къщи на с.Емен, Великотърновско, и скоро разкрива живописния каньон на р.Нигованка и високите на места над 120 метра скали. Пътеката извежда посетителите до най-голямата пещера в района - Еменската, и продължава по самия скален венец, който образува едната страна на каньона. Опорни съоръжения в тази част на пътеката липсват. Те започват след хоризонталния преход, когато пътеката пресича каньона в най-живописните му части. Туристите трябва да се изкачат и да слязат по няколко почти отвесни дървени стълбища, за да стигнат до двете мостчета и "наблюдателниците", които разкриват невероятна гледка към най-високия в региона водопад Момин скок и закътаното езеро. Съоръженията обаче са доста стръмни, тесни и не вдъхват достатъчно увереност в безопасността им. Наскоро придошлите води на реката са отнесли едното от мостчетата, без което най-живописната част на пътеката остава скрита. Липсват и информационни и указателни табели, маркировка, места за отдих. Макар че екопътеката е била обновена и завършена през 2001г. със съдействието на община Велико Търново, видът й определено е неподдържан.

Иначе, приносът на екопътеката за развитието на района е неоспорим. Доскоро почти безлюдното с.Емен вече разполага с два нови туристически комплекса с чудесни условия за отдих и е намерило своето място на туристическата карта, което още по-остро поставя въпроса не трябва ли общината и хотелиерите да се грижат за пътеката и да я поддържат в атрактивен вид, след като, благодарение на нея, регионът се е развил като туристическа дестинация?

Коренно различна от Еменската е екопътека "Бялата река" край Калофер - един проект на Национален парк "Централен Балкан" и Националния доверителен екофонд. "Бялата река" не е просто пътека в гората, а завършена туристическа услуга, подходяща за посетители от 7 до 77 години. Въпреки че двучасовият преход включва най-разнообразни участъци - и стръмни, и полегати, вероятността за инциденти е сведена почти до нула поради множеството парапети и добре обособени стъпала. Осемте мостчета над реката са широки и стабилни, а най-дългото от тях е подсигурено и със стоманени въжета. Това е единственото изключение - и тук, както и на Еменската пътека, всички материали са естествени - дърво и камък. Осем обособени къта за отдих, наблюдение и подробна информация за проекта, флората и фауната са изградени по пътеката. Информационните табла са цветни и забавни и, освен че дават изчерпателна информация на туристите, възпитават децата в отговорност и любов към природата, провокирайки тяхното любопитство.

Остроумна закачка е поставена на таблото с информация за хищниците в региона. Любопитните туристи обръщат една от плочките на таблото, за да узнаят кой е най-опасният хищник на планетата, и виждат собственото си лице в отражението на огледало, поставено на задната страна на плочката.

За пътеката се грижат както служителите на парка, така и тези от туристическия информационен център и Сдружението за екотуризъм "Централен Балкан" в Калофер. Интересно е да се отбележи, че това е и може би единствената в България екопътека, която притежава Акт 16. И не само това. Собствениците й са били достатъчно находчиви да я застраховат. И когато разбушувалата се река отнася едно от мостчетата, щетите са възстановени с парите от застраховката. Нищо сложно, просто добър мениджмънт.

Източник: сп.HoReMag
Автор: Ани Коджаиванова

http://horemag.bg/