Las Aves de Bulgaria

10.05.2008г. Според широко разпространеното мнение, жертви на глобалното затопляне са пингвините и белите мечки, но, всъщност, от промените в температурите повече страдат обитателите на топлите тропици, поради факта, че са по-малко приспособими към промените в температурите и дори относително слабото затопляне може да се окаже фатално за тях. За глобалното измиране на фауната сме свикнали да говорим в минало време. Подобни събития са се случвали нерядко в историята на планетата ни. Три от тях, според уточнените неотдавна данни, са били с наистина катастрофален характер и са се случили преди 252.2 милиона, 201.6 милиона и 66 милиона години като са оставили ясни геологически следи от останките на живите организми. Сега учени от Вашингтонския университет стигнаха до заключението, че в предстоящите няколко десетилетия човечеството може да стане свидетел на още едно мащабно измиране на живи същества. Става дума, разбира се, за последствията от предизвиканото от човека глобално затопляне. На първо място то ще засегне, колкото и да е странно, именно топлолюбивите животни, които живеят в тропическите региони. Глобалните промени ще доведат до значително изменение на средногодишните температури в полярните и в умерените ширини, които могат съществено да нарушат баланса между различните представители на екологичните ниши в тези области. Медиите вече писаха за намаления брой бели мечки, заради стремителното топене на арктическите ледове и за опасността от изтребление на арктическата биосфера от пристигащите в тези краища топлолюбиви хищници. Затоплянето на климата в тропиците и около екватора ще бъде по-малко, но повишената температура на ареала, в който живеят животните, независимо дали става дума за почва, вода или въздух, директно заплашва физиологията на топлолюбивите създания, на първо място на насекомите. Тези същества ще страдат, най-вече, от непоносима горещина, а не от сушата или от въглеродния диоксид. Промяната в средногодишните температури в тези климатични зони, дори и с 1-2 градуса, може до доведе цели видове до границата на изчезването. Вината за това е на хилядолетната адаптация на видовете към слабите внезапни промени на температурите в екваториалните географски ареали. Смяната на годишните времена в тези области не означава значителни промени в температурата на окръжаващата среда и, затова, жестокият еволюционен подбор, особено сред насекомите, не им е оставил навици за борба с резките температурни амплитуди. В същото време, полярните мечки, които притежават дебела козина и доста подкожна мазнина, ще се чувстват прекрасно, дори след като температурите в арктическите райони се повишат с няколко градуса. Учените от университетите в американските щатове Вашингтон и Колорадо представиха тревожните си изводи в статия в последния брой на Proceedings of the National Academy of Sciences. Те съпоставили физиологическите данни за няколко вида животни с климатичната прогноза за предстоящите 10 години. Въз основа на данните за средната дневна и средната месечна температура на Земята в интервала от 1950 до 2000г. и предложени от междуправителствената група експерти по промените в климата модели, те оценили промяната на средната температура в различни географски зони на планетата за ХХІ век. След това оценките били сравнени с данните, описващи съотношението между температурата на окръжаващата среда и степента на физиологична активност на насекомите, някои видове жаби, гущери и костенурки. Тези сравнения станаха възможни заради данните от предишни изследвания. Кривата на зависимостта на физиологическата активност от температурата има максимум за всички видове животни, който съответства на оптималната температура и се пресича с оста на абсцисата в точките на минимално и максимално допустимите температури. Разликата между тези температури за обитателите на тропиците е съществено по-малка, отколкото за животните, които живеят в умерените климатични зони. Би било погрешно да се мисли, обаче, че тропическите видове топлолюбиви животни нямат как да противодействат на растящата горещина. Също като човека, животните са способни на аклиматизация, на адаптация под натиска на външни фактори, а, също така, и на промени в начина на живот, като целта е да избегнат директния сблъсък с горещите слънчеви лъчи. Авторите на изследването, обаче, отбелязват, че способностите за аклиматизация на тропическите топлокръвни са доста добре изследвани и са относително малки. Затова, по-скоро, те трябва да се уповават на еволюционните промени на собствения организъм, чийто потенциал засега не е известен, а така също и на поведенческото приспособяване – промените на денонощните ритми на активност и сън, промяна на ареала на живот и т.н., въпреки че и по този въпрос учените не са на едно мнение. Изводите от изследването са най-общи. Промените в климата и измененията в средните денонощни температури са 2 коренно различни неща. Антропогенното въздействие на въглеродния диоксид в атмосферата на земята може съществено да промени интервалите на дъжд и летни засушавания, да повлияе на флората в тропическите райони и на много други фактори, които влияят на жизнената активност на животните. Затова, научният труд може да дава само качествена оценка на последствията от глобалното затопляне. Къртис Дейш, един от водещите автори на изследването, признава това и настоява, че след няколко десетилетия реалната картина на случващото се в тропиците ще се отличава от предсказанията несъществено и се радва, че с екипа са имали време да обърнат внимание на това. Източник: e-vestnik

http://