11.01.2008г. В България новата година започна с една чудесна новина – обявяването на най-новия природен парк „Беласица”. Министърът на околната среда и водите в последния ден преди Коледа подписа Заповедта за обявяване на Парка, която ще влезе в сила след обнародването и в Държавен вестник. Това е 11-ят природен парк в България, който се появява на бял свят след повече от 4 години усилия от страна на Българска Фондация Биоразнообразие. Събирането на цялата научна информация, срещите и консултациите с местните хора и институции, провеждането на мащабна информационна кампания, природозащитното образование и увличането на хората за развитие на еко-туризма в района са само част от дейностите на фондацията. Беласица е малко позната планина, разположена в най-югозападния ъгъл на страната. Десетки години пазена (строго от бившия социалистически режим) с бодлива тел от хората, днес тя е запазила уникални растителни и животински видове. В България са разположени около 30% от площта на Беласица и това е единствената планина в страната, която може да бъде обявена за тристранна транс-гранична защитена територия между България, Гърция и Македония, което е добра възможност за устойчиво развитие въз основа на общото европейско бъдеще на региона. Планината е климатична граница между Средиземноморския и Преходно-континенталния регион. На територията й са установени най-представителни примери за биоразнообразието в България - има над 1200 растения, което е 1/3 от флората на страната, а 102 от тях са с високо консервационно значение. Безгръбначната фауна е оригинална и изключително богата на видове. Учените все още откриват в Беласица нови видове дори за науката. Установени са 36 ендемични, 44 редки и 3 реликтни вида насекоми. Беласица дава убежище и на многожество гръбначни животни – 8 вида земноводни, 15 вида влечуги, 120 вида птици и над 50 бозайници. Вековните кестенови гори на Беласица са обект на опазване не само в България, но и в Европа. ЗАЩО ДА СЕ ОПАЗВА БЕЛАСИЦА? • За да се запазят естествените кестенови гори; • За опазване на вековни смесени гори от обикновен бук (Fagus sylvatica L.) и обикновен кестен (Castanea sativa Mill.); • Заради естествените чинарови хабитати; • Защото пази застрашени от изчезване растителни и животински видове – албански крем (Lilium albanicum Grsb.), обикновен тис (Taxus baccata L.), бодливолистен джел (Ilex aquifolium L.), карстова люцерна (Medicago carstiensis Jacq. ssp. belassitzae Koz.) и др.; • За да могат да се развиват екотуризма и устойчивите традиционни местни ползвания от планината; • За да се стимулира екстензивно пасищно животновъдство в безлесната зона; • За да се развива многофункционално горско стопанство; • За транс-гранично сътрудничество за устойчиво развитие на региона. Източник: БФ БИОРАЗНООБРАЗИЕ
http://www.bbf.biodiversity.bg/
