324 евро на хектар ще бъде субсидията за превръщането на обработваеми земи в пасища и последващото им поддържане в региони с високо биологично разнообразие. Това е резултат от стартирането на новите агроекологични дейности за поддържане местообитанията на египетския лешояд, царски орел и зимуващи видове гъски по мярка 214 „Агроекологичните плащания” от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2007 – 2013 г.
Мярката е резултат от 2-годишната целенасочена работа на Българското дружество за защита на птиците (БДЗП) за осигуряване на компенсаторни плащания за направени разходи и пропуснати ползи от земеделските стопани при дейности за опазване на местообитанията на посочените видове. В този случай, с активната си позиция и професионалната работа на екипа си от експерти, БДЗП в партньорство с Министерството на земеделието и храните, осигури значителен финансов ресурс за опазването на тези видове птици, за развитието на местните икономики и за подпомагане на добрите земеделски практики на национално ниво.
За съжаление промените в наредбата бяха публикувани със закъснение едва на 20 март тази година, но бе удължен срокът за кандидатстване за агроекологични плащания по направление ВПС4 „Поддържане на местообитанията на защитени видове в обработваеми земи, разположени в орнитологични важни места”. Новият срок е до 12 април 2012 г., така че земеделските стопани, които имат интерес да кандидатстват за субсидии, биха могли да го направят още тази година.
Миналата седмица експертите от агроекологичния екип на БДЗП проведоха информационни срещи в девет от ключовите райони за прилагане на новите дейности по мярката - Свиленград, Тополовград, Ямбол, Стамболово, Маджарово, Кърджали, Крумовград, Шабла и Бургас. Новите агроекологични дейности бяха представени пред местните общности, за да могат да се възползват от този финансов механизъм. Срещите са част от проектите на БДЗП LIFE+„Опазване на царския орел и ловния сокол” и на проект „Осигуряване на устойчиво управление на Натура 2000 зони, ключови за оцеляването на глобално застрашени видове” по Програма за малки проекти на Глобалния екологичен фонд (GEF).
Новата агроекологична дейност позволява превръщането на обработваемите земи в пасища и тяхното поддържане, в защитените зони по Натура 2000, където се срещат царски орли и египетски лешояди, а за някои мигриращи видове гъски е необходимо земята с която се кандидатства да е засята с есенни житно-зърнени култури поне на 50% от общата й площ. Важно условие, въведено за да се избегне разораването на пасищата само за да се вземат компенсаторни плащания, е земята с която се кандидатства да е била обработваема към 2011 г., съгласно Системата за идентификация на земеделските парцели (СИЗП).
Изрядният кандидат за плащанията трябва да отговаря на 7 основни изисквания:
* Да разполага със земя от поне 5 декара, която да поддържа през следващите 5 години;
* Да има договор за наем или аренда, ако земята не е собствена, за да докаже правното основание за нейното ползване;
* Земята или земите му да се намират в райони с царски орел, египетски лешояд или някои видове зимуващи гъски, съгласно специализирания слой на земите с местообитания на египетски лешояд, царски орел и зимуващи видове гъски;
* Да извърши засяване с тревно-житни смески от минимум 5 кг/дка до 30 септември на първата година от поемане на агроекологичния ангажимент за лешоядите;
* Да представи разходо-оправдателен документ за закупени тревно-житни смески, минимум 50 кг/ха до 30 септември 2012 г.;
* Земята, с която се кандидатства да е засята с есенни житно-зърнени култури поне на 50% от общата й площ за видовете гъски;
* Съвестно да поддържа пасището чрез паша или коситба.
* Да подаде документи в общинските служби „Земеделие“ до 12 април, когато е и крайната дата на кампанията за новите агроекологични дейности за тази година.
Идеята на мярка 214 и плащанията по нея е да се приложи финансов инструмент, чрез който да се даде възможност за опазването и устойчивото управление на защитени зони от националната екологична мрежа Натура 2000 - „Сакар”, „Мост на Арда”, „Маджарово”, „Язовир Ивайловград””, „Крумовица”, „Студен кладенец”.
