Отдалечаване на дигите от поречията на реките, залесяване край коритата, контролирани наводнения, премахване на опасните язовири, забрана за строителство в заливните тераси на реките и създаване на карта с рисковете от наводнения, предлагат от Коалицията от неправителствени организации и граждански групи "За да остане природа в България".
"За пореден път става ясно, че мерките срещу наводненията от последните 60 години се оказват не само неефективни, но и застрашават живота на хората", се посочва в съобщение на екоорганизацията. Според нея от ключово значение е да се въведе спешна система за уведомление на населението, с поставяне на хора, които да наблюдават нивото на реките и да сигнализират кметовете на населените места при очаквани наводнения.
Те напомнят, че след наводненията през 2006 г. 32 млн. лева от националния бюджет бяха заделени за корекции на реки, диги, изсичане на крайречната растителност, ремонт на язовири, а голяма част от тях бяха вложени именно във водосбора на река Марица, която в момента се разлива.
Тези хидротехнически мерки са ефективни срещу малките наводнения, но не и срещу големите, смятат природозащитните организации. Затова новите мерки, които се прилагат в Европа са коренно различни, а именно "повече място за реките - повече сигурност за хората". Наводненията не са проблем, проблем са щетите от тях, се казва в съобщението.
Контролираните наводнения могат да поемат високите води и така да предотвратяват наводнения надолу по течението в населените райони. Дигите в селищата трябва да са в изрядно състояние, но биха могли да се премахнат между реката и влажните зони или да се преместят на по-голямо разстояние от брега. Възстановяването на старите речни корита и крайречната растителност може да намали скоростта на течението.
Еколозите препоръчват да се изясни собствеността на всички язовири и да се премахнат тези от тях, които са рискови. Съществуват и други рискови хидротехнически съоръжения като баражи и ВЕЦ-ове, които също трябва да се премахнат, смятат те.
Важен фактор за предотвратяване на щетите е и възстановяването на старите речни корита и крайречната растителност, което ще намали скоростта на течението. Според еколозите трябва да се работи за опазване и възстановяване на естествените гори във водосборните басейни на реките, които не само намаляват повърхностния воден отток, предизвикващ наводнения, но и осигуряват значителни количества вода, даже и в периоди на суша, които ще са по-чести и продължителни в резултат на климатичните промени.
Отдалечаване на дигите от поречията на реките, залесяване край коритата, контролирани наводнения, премахване на опасните язовири, забрана за строителство в заливните тераси на реките и създаване на карта с рисковете от наводнения, предлагат от Коалицията от неправителствени организации и граждански групи "За да остане природа в България".
"За пореден път става ясно, че мерките срещу наводненията от последните 60 години се оказват не само неефективни, но и застрашават живота на хората", се посочва в съобщение на екоорганизацията. Според нея от ключово значение е да се въведе спешна система за уведомление на населението, с поставяне на хора, които да наблюдават нивото на реките и да сигнализират кметовете на населените места при очаквани наводнения.
Те напомнят, че след наводненията през 2006 г. 32 млн. лева от националния бюджет бяха заделени за корекции на реки, диги, изсичане на крайречната растителност, ремонт на язовири, а голяма част от тях бяха вложени именно във водосбора на река Марица, която в момента се разлива.
Тези хидротехнически мерки са ефективни срещу малките наводнения, но не и срещу големите, смятат природозащитните организации. Затова новите мерки, които се прилагат в Европа са коренно различни, а именно "повече място за реките - повече сигурност за хората". Наводненията не са проблем, проблем са щетите от тях, се казва в съобщението.
Контролираните наводнения могат да поемат високите води и така да предотвратяват наводнения надолу по течението в населените райони. Дигите в селищата трябва да са в изрядно състояние, но биха могли да се премахнат между реката и влажните зони или да се преместят на по-голямо разстояние от брега. Възстановяването на старите речни корита и крайречната растителност може да намали скоростта на течението.
Еколозите препоръчват да се изясни собствеността на всички язовири и да се премахнат тези от тях, които са рискови. Съществуват и други рискови хидротехнически съоръжения като баражи и ВЕЦ-ове, които също трябва да се премахнат, смятат те.
Важен фактор за предотвратяване на щетите е и възстановяването на старите речни корита и крайречната растителност, което ще намали скоростта на течението. Според еколозите трябва да се работи за опазване и възстановяване на естествените гори във водосборните басейни на реките, които не само намаляват повърхностния воден отток, предизвикващ наводнения, но и осигуряват значителни количества вода, даже и в периоди на суша, които ще са по-чести и продължителни в резултат на климатичните промени.
