В много части на Европа зимите през 2009–10 и 2010–11 г. бяха най-студените за последните 25 години. Това понякога се използва като аргумент, че глобалното затопляне не се случва наистина. Според климатолозите обаче, студените зими в Европа са напълно съвместими с по-широките тенденции на повишаване на средните световни температури, обяснява "Гардиън" в анализ по темата.
Учените говорят за глобално затопляне на базата на осреднени резултати от измервания по цялото земно кълбо в продължение на десетилетия. Действително 2010 г. беше една от най-топлите, откакто се води статистика. Климатът има своите естествени вариации и това означава, че са възможни различни явления, които изглеждат в противоречие с общата тенденция към затопляне, но всъщност са само локални и временни.
Пример за това е фактът, че последните две зими не бяха толкова студени навсякъде в Северното полукълбо. В Североизточна Канада и Гренландия например те бяха необичайно топли.
Климатолозите обясняват тези регионални модели с поведението на въздушните течения високо в атмосферата, които определят климатичните системи в Северното полукълбо. На повърхността на земята техните колебания изглеждат като промени в амплитудите между налягането на въздушните маси в умерените ширини (по-високо) и на полярните въздушни маси (по-ниско).
В някои години тези амплитуди са по-малки от обичайното и това явление учените наричат отрицателна фаза на Северноатлантическата осцилация. Тя води до по-слаби въздушни течения високо в атмосферата, а посоката им се измества на юг към Средиземноморието. По този начин се блокира достъпът до Северна Европа на по-топли атлантически въздушни маси и се улесняват по-честите нахлувания на студен въздух от континентална Европа и Русия. Тази комбинация от фактори често води до по-меки и влажни зими в южните части на Европа.
Учените все още изследват въпроса какво предизвиква отрицателната Северноатлантическа осцилация, която води до по-студени зими в Европа. Проучванията показват, че тя се влияе от явленията "Ел Ниньо" и "Ла Ниня" - движението на по-топли или по-хладни води в екваториалните части на Тихия океан, което има съществено влияние върху световния климат. Възможно е също фазата на ниска активност от обичайния 11-годишен цикъл на слънцето да води до по-студени зими в Европа.
Очаква се тази зима също да бъде под влиянието на отрицателната Северноатлантическа осцилация, прогнозират климатолозите. Това означава, че можем да очакваме тя да бъде студена и суха в Северна Европа и по-мека и влажна в южните части на континента.
