Вулканът Катла, който се намира под един от най-големите исландски ледници, дава сигнали за предстоящо изригване, което може да е най-голямото в страната през последния век, съобщава БиБиСи. С десет километровия си кратер вулканът е достатъчно голям да причини катастрофални наводнения. При изригване ледената му шапка се топи и освобождава огромни водни маси, които се спускат през източното крайбрежие на Исландия към Атлантическия океан.
"Наблюдава се голяма сеизмична активност, казва за БиБиСи Форд Кокран, експерт по Исландия в "Нешънъл Джиографик". Само през последния месец около конуса на вулкана са регистрирани над 500 леки труса, които говорят за движение на магма."
Учените наблюдават района внимателно от 9 юли, когато имаше мини изригване. Дори то предизвика значителни наводнения в района. Стичащата се по конуса на вулкана вода събори мост по основната магистрала в страната и блокира достъпа до части от нея за няколко дни.
Според професор Пол Ейнарсон от Университета на Исландия, който изучава вулканите от 40 години, събитието на 9 юли бележи началото на нов период на активност на Катла – четвъртият за последния половин век.
"Не можем да изключим вероятността от по-голямо изригване, смята той. Катла е много активен вулкан и има дълга история на големи изригвания, някои от които са нанасяли големи щети."
Последното голямо изригване е било през 1918 и е разтопило толкова големи ледени маси, че водата е предизвикала отделянето на цели айсберги.
Обикновено вулканът изригва веднъж на 40 до 80 години, така че е съвсем закономерно скоро да се очаква ново голямо изригване.
Катла е част от обща вулканична система, в която влизат и кратерите Лаки. През 1783 г. цялата верига е изригвала непрекъснато в продължение на 8 месеца и е изхвърлила толкова пепел, флуороводород и серен диоксид, че е причинила смъртта на всеки пети жител на страната и половината от добитъка.
Според Форд Кокран това събитие е довело и до промени в климата, които могат да се определят като "ядрена зима". Изригването е довело до образуването на толкова много миниатюрни капчици сярна киселина в атмосферата, че тя е започнала да отразява слънчевите лъчи, охладила е планетата за повече от година и е довела до масов глад на много места по света.
Разбира се, учените се надяват, че следващото изригване на Катла няма да е с такива гигантски мащаби, но прогнози е трудно да се правят. Според професор Ейнарсон вулканите имат различни характери и са склонни към неочаквани промени в поведението.
По думите му веществата, които вулканът ще изхвърли, също зависят от типа изригване, както и от различни външни фактори. Например изригването на Еяфятлайокул през 2010 беше сравнително слабо, но заради голямата си продължителност, необичайния състав на магмата и метеорологичните условия то причини големи последствия за въздушния транспорт.
През 2011 имаше изригване на друг вулкан – Гримсвотн, което беше много по-голямо като количество на изхвърления материал. Но то продължи само седмица и пепелта от атмосферата се уталожи сравнително бързо, обяснява професорът.
По света непрекъснато изригват вулкани, но тези в Исландия са специални, защото островът е на ръба между две тектонски плочи и е единственото място, където Северноатлантическият хребет се подава над морското равнище.
"Това означава, че тук на практика може да се види как земната кора се разтваря, обяснява Форд Кокран. Освен това и надморската височина е значителна, така че в Исландия се намира третата по големина ледена шапка в света."
Най-голямата заплаха за ледените шапки на острова обаче си остават климатичните промени, а не вулканите, които ги стопяват временно, коментира БиБиСи. Ледниците на Исландия изтъняват и се отдръпват драматично през последните години, а това допринася за покачване на морското равнище, до каквото нито едно вулканично изригване не може да доведе.
