Десетина мечки обитават Витоша, като достигат до столичната планина по добре запазен зелен коридор от Рило-Родопския масив, обяснява за БТА Симеон Арангелов, експерт по фауната в природния парк.
Преминавайки Плана и Верила, мечките идват на Витоша без да се пресича миграционния им път. Те пристигат откъм южната страна, половината от тях отиват на изток към Бистришко бранище, а другите преминават на запад над пернишките села Кладница и Рударци, уточнява експертът.
За последен път мечка е забелязана на 22 октомври от пазач на парка над село Кладница. През май малко мече е скитало над Бистришко бранище. Също там, през април, специалистите открили и следи на възрастен мечок. Преди около три години пък мечка с двете си малки се заселила над село Рударци.
Планинският водач Георги Петров-Бичи, който живее в Кладница, срещнал мечка в началото на ежедневния си машрут, само на метри от първите къщи на селото. Той обозначил мястото на срещата с хищника със собственоръчно направени табели и превърнал мястото в забележителност на гората.
Мечките на Витоша не са стръвници, те не са страшни, въпреки че като устройство на тялото и на храносмилателния тракт са хищници, твърди Арангелов.
По думите на експерта те са всеядни животни, но предпочитат "вегетарианска" храна и търсят най-вече горски плодове. Когато се изплаши обаче, мечката може да стане много опасна, за да се защити, предупреждава експертът.
Според него реакцията на местните жители и туристите е от основно значение за мирното съжителство.
Той дори определя срещата с мечка като късмет, защото ако зависело от тях, мечките нямало да ни дадат възможност да ги видим.
От Природен парк "Витоша" твърдят, че голяма част от инцидентите с мечки възникват поради неправилна реакция на хората.
Ако мечката е изненадана и не е успяла да избяга, преди да дойдем, тя не напада веднага. Животното има плашеща реакция - изправя се на задните си крака и започва да ръмжи и да оголва зъби, за да покаже колко е страшно и че "не трябва да се занимаваме с него", обяснява Арангелов.
Хората възприемат подобно поведение като нападение, което според него е изключително погрешно. При такава ситуация туристите реагират по различен начин, имало дори случаи да замерват мечката с камъни, за да я прогонят.
Други пък понечват да бягат, но заради инстинкта си на хищник мечката може да тръгне да ги преследва.
Какво да правим при срещата си с мечка в планината?
Най-правилната реакция е да се запази спокойствие, доколкото е възможно. "При всяко положение трябва да останете на място, да се отдалечите от нея бавно, без да я изпускате от поглед. Тя самата ще започне да се отдалечава", уверява Арангелов.
Според него обаче най-добрият начин да се предпазим от среща с мечка е когато се движим в група и разговаряме помежду си. Мечките усещат приближаването им и се отдалечават. В планините, в които има мечки, хората ходят със звънчета.
Слушането на радио и пеенето на песничка също предпазва от среща с хищника, препоръчва експертът.
Мечката е приоритетен животински вид за Европа. Тя е била изчезнал вид на Витоша, но се е появила отново след предприетото залесяване в началото на миналия век и обявяването на планината за природен парк.
За нас е важно да запазим връзката с Рила планина за едрите хищници - мечки, вълци, твърдят от дирекцията на природния парк. Заради това според експертите при изграждането на далечния Южен обход на София - Дупница, Сапарева баня, Самоков трябва да има повече тунели и мостове, които да дадат възможност на хищниците да преминават между Рила, Верила, Плана и Витоша.
Витоша е най-посещаваната защитена територия в България. През нея преминават около 3,5 млн. туристи годишно.
