Хидроразрив, хидроудар, хидравлично разбиване, разпукване или... фракинг. Зад тези звучащи странно, но еднакви по значение понятия стои технология за добив на природен газ от шистови скали чрез впръскване на вода, пясък и химикали. Шистите са разположени на голяма дълбочина и вероятно съдържат значителни количества газ – достатъчни, за да сринат международните му цени.
Извличането обаче крие неизвестни и рискове, които предизвикват остра полемика между защитниците и противниците на фракинга (от англ. fracking). В петък тезите им се сблъскаха за пореден път на дискусия, проведена по инициатива на Българската стопанска камара, информационния сайт www.3e-news.net и Института за енергиен мениджмънт.
В България напрежението около добива чрез фракинг започна да се усеща през юни. Тогава правителството обяви, че след конкурс е избрало американската петролна компания "Шеврон" (Chevron) да проучва за шистов газ блок с площ близо 4400 квадратни километра край Нови пазар.
"Минимални, поправими и управляеми"
Министрите на икономиката Трайчо Трайков и на околната среда Нона Караджова в петък отново настояха проучвания за шистов газ да има, но при спазване на най-високите екологични изисквания.
Плановете на "Шеврон" трябва да бъдат разгледани по няколко процедури на българското екологично законодателство, а Караджова е поискала отговор от Европейската комисия дали може да се приложи оценка за въздействие върху околната среда (ОВОС), която на практика не се изисква за тези проучвателни дейности.
Ангел Славчев, активист срещу фракинга във "Фейсбук", обвини властите, че си затварят очите за съществуващ добив на шистов газ край с. Рогозина, Генерал Тошево. Екоминистърът обаче твърди, че досега във ведомството й не са внасяни документи за търсене на шистов газ и ако действително се извършват такива проучвания, те са незаконни.
"Когато те ("Шеврон" – бел. авт.) подпишат договора, това ще е основание да представят своята работна програма в министерството на екологията и там да бъдат извършени всички оценки, за които говори министърката", обясни Трайчо Трайков. Той увери участниците в дискусията, че фракингът не е по-различен от методите за конвенционален добив на газ и че се прилага от 50-те години. По думите на икономическия министър властите ще направят всичко възможно рисковете и щетите да са "минимални, поправими и управляеми".
"Ние трябва да знаем дали нашите деца ще бъдат осигурени с допълнителен енергиен ресурс като резерва", подчерта Караджова. "И за най-конвенционалния сондаж ще приложим всички процедури".
Думите на Караджова и Трайков бяха подкрепени от експертното становище на консултанта Христо Казанджиев, бивш шеф по подземните богатства в икономическото министерство. "Хидроразривът не може да предизвика замърсяване. Това е импулсно въздействие на смес от вода, пясък и малко количество химикали, което създава пукнатини в съответния пласт. Ролята на пясъка и химикалите е да не позволят на пукнатините да се затворят, преди да е извлечен газът", разказа експертът
