Два месеца след като напуснаха родния си дом и се отправиха по дългия път на своите следгнездови скитания, Емо и Мая са все така заедно и изглежда си харесаха и своя зимна квартира. Това показват данните от сателитното проследяване на двата морски орела с поставени GPS предаватели. След като огледаха почти всеки един остров по река Дунав чак до Сребърна и се задържаха в три района за по една седмица, в крайна сметка орлите се спряха на място край Тутракан. Оттам получаваме данни през последния един месец.
В средата на октомври, заради лошото време сигналът от Мая прекъсна за две седмици, но когато метеорологичната обстановка се подобри, се разбра, че няма място за притеснение. Често лошото време, съпроводено с продължителна облачност и мъгли, така характерни за Дунавското поречие, са причина слънчевите панели на предавателите да не зареждат напълно батериите и се стига до моментно загубване на сигнала, който обаче се възстановява с идването на първия слънчев ден.
За да провери, какво точно са харесали орлите, екипът на БДЗП реши да проведе наблюдение в района. Непосредствено със слизането от колата ни регистрирахме първите морски орли, кацнали на румънския бряг. Разстоянието беше твърде голямо, за да определим дали това са Емо и Мая, но все пак се виждаше, че са млади орли. След като слънцето се появи, орлите се раздвижиха и кацнаха на пясъчна коса насред реката. Час след това броят на младите орли вече беше достигнал шест, но все още без шансове да успеем да видим предавателите. Но от данните от сателитните предаватели стана ясно, че два от шесте орела в импровизираната „детска градина” са нашите Емо и Мая.
Без съмнение орлите бяха привлечени от изобилието на водоплаващи птици в района. Пясъчните коси бяха отрупани с пеликани, гъски, патици, чайки и корморани. През зимните месеци хранителното меню на орлите е съставено основно от водни птици. Друго подобно струпване е традиционната „крепост“ на морския орел по Дунав – комплекс Беленски острови, където миналата година броят на зимуващите млади орли достигна десет, плюс няколкото местни гнездящи двойки.
Сигурно е, че една от причините за увеличаването на популацията на най-едрия орел, срещащ се на Балканския полуостров, през последните години са съживените влажни зони по Дунавското поречие, които са ключови за опазването на богатото биорзанообразие на реката.
Напомняме Ви, че може да следите придвижванията на Емо и Мая на специално разработения сайт - http://195.96.231.112:8080/
Повече за тяхната история може да прочетете тук и тук.
Дейностите по проучване и опазване на морския орел се финансират в рамките на проект проект „Трансграничен модел за опазване на природата и устойчиво ползване на природните ресурси по течението на река Дунав”, финансиран от Програмата за трансгранично сътрудничество между България и Румъния 2007-2013.
За допълнителна информация:
Емил Тодоров
Отговорник биоразнообразие и природозащита – БДЗП офис Свищов
е-mail: svishtov@bspb.org
