Рязкото увеличение на горските пожари, опустиняването на обработваемите земи и спад на земеделската продукция, както и голям риск от наводнения са очакваните последици за България в резултат на климатичните промени. Това каза Георги Стефанов експерт от WWF – България на работна среща, на която бе обсъден третия Национален план за изменение на климата, предаде БГНЕС. Той предупреди, че има риск и от възникването и разпространението на нови за нашия регион болести и вредители.
В резултат на климатичните промени температурата в българските градове се е повишила средно с около 1,8 градуса, показват данни на БАН. С 40% е намален периодът на снегозадържане, а количеството дъжд е намаляло с над 30%. 7 пъти се е увеличил броят на пожарите и 24 пъти са се увеличили изгорелите площи.
Възможно е до 2050 година климатът в България да се измени до субтропичен и температурата да се покачи с около 5 градуса, показва проучване на БАН. Още през миналата година българските метеоролози предупредиха, че климатичните промени водят до намаляване на добива от земеделски култури и до влияние върху печалбите на туризма.
През периода 1961 – 1990 г. у нас дните, в които температурата е била над 25 градуса са били 20 – 24 на година, броят на тези летни дни с максимална температура е възможно да достигне до 82 – 90 през 2021 – 2050 година в Югозападна България, посочи проф. Веселин Александров, директор на департамент "Метеорология" при Националния институт по метеорология и хидрология - БАН. По думите му всички модели за климатични промени показват, че се очаква спад на валежите в летния сезон на Балканския полуостров и в България.
Националният план цели да се координират усилията на всички сектори на икономиката у нас, както и на местната власт, за да се изпълнят задълженията на България по протокола Киото. За изработването му помага и правителството на Норвегия, чрез програмата за сътрудничество. Стойността на проекта е близо 430 000 евро. 80% или 350 000 евро от тях са именно от Норвегия. Други програми, по които България има задължения са и рамковата конвенция на ООН по изменение на климата и Проекта на ЕС "Климат - енергетика". След като бъде съставен планът, той ще бъде представен и на обществено обсъждане.
