Измерванията показват, че в района на Шабла няма предпоставки за бъдещи по-силни земетресение, коментира пред БНР Емил Ботев, ръководител на Отдел "Сеизмология" в Националния институт по геофизика, геодезия и география към БАН
Според него се повтаря историята от преди две години. Едно относително силно земетресение, то е умерено по сила - с магнитут 4.1 - не е последвано от следтрусова поредица.
"Сега това земетресение е около 20 пъти по-слабо по енергия от онова преди две години. Сега нямаме данни за паднали предмети, тухли, комини.
Измерванията на преместването на земни точки на повърхността, от което съдим за евентуални размествания в дълбочина, показват, че няма опасения за натрупване на големи напрежения, които да доведат до силни земетресения", обясни Емил Ботев.
Днес е започнал оглед на общинските сгради в Шабла и на всички населени места наоколо. До момента няма данни за нанесени материални щети.
Ще бъдат огледани и ремонтираните след предишното земетресение сради, за да се види дали след ремонта са издържали снощното земетресение. Само един жител на Шабла е съобщил за пукнатини в къщата си.
Според местни специалисти епицентърът на труса е бил на 4 км от с. Езерец навътре в морето. Много хора са излезли от домовете си, но без паника.
До момента няма данни за нанесени щети и във Варна и областта, съобщиха от Областното управление "Пожарна безопасност и защита на населението". Трусът е бил усетен най-силно по високите етажи на жилищните сгради.
От "Гражданската инициатива за забрана проучването и добива на шистов газ" побързаха да свържат труса в Шабла с възможни проучвания за този газ в района. Според тях сондажът на фирма "Русгеоком" се намира само на 11 км и половина от епицентъра на труса, в с. Сърнино.
От фирмата опровергаха като напомниха, че ще добиват конвенционален газ и няма да ползват хидравличен удар.
Това пък предизвика "Гражданската инициатива" за мораториум върху технологията "хидравлично разбиване" у нас.
От Министерството на икономиката, енергетиката и туризма отрекоха да има връзка между земетресението и добива на газ в района на Добрич.
Йордан Кирков, държавен инспектор в Дирекция "Природни ресурси и концесии", беше категоричен, че добивът на газ, независимо от способа, по който се добива, не може да предизвика земетресение.
Пред БНР Киров заяви: "Там не се извършват никакви взривни работи, за да бъдат предизвикани земетресения от един такъв класически сондаж. Този сондаж категоричен съм, че няма връзка със земетресението.
Това е пълна лъжа от страна на екологичните организации. Не може такъв сондаж да оказва влияние и да предизвиква земетресения. В този район има действащи концесии, където се добива нефт и газ.
Не мога на този етап да кажа дали има някаква връзка, но според мен - не."
Според сеизмолога Ботев, в България не се правят толкова дълбоки сондажи за газ, които да предизвикат толкова силен трус: Възможно е теоретично, но това земетресение не е в състояние да бъде провокирано от приповърхностното антропогенно въздействие на човека.
"Човекът може да въздейства само на слаби микроземетресения, които са непосредствено разположени до повърхността. Най-много на километър - два дълбочина. Такива сондажи са теоретично и практически възможни, но не се използват в нашата страна. При нас има до километър и нещо", обясни Емил Ботев.
