Las Aves de Bulgaria

13.05.2007г.

Ако мислите, че "чистите" начини за производство на електроенергия са добра алтернатива на добива на нефт и въглища, които после изгарят и оставят след себе си тонове сажди и въглероден двуокис, помислете отново.

Вятърната, водната и енергията от биогорива може би решават едни въп­роси, но повдигат нови, не по-малко важни като последствия и потенциални нови проблеми.

На първо място, много орнитолози посочват като голям проблем все по-разрастващите се вятърни ферми, чиито перки вече са неотменна част от пасторалния пейзаж на равнинните области в Холандия, Дания и Германия. Дания е европейски и световен лидер в строежа на подобни мощности и си е поставила за цел до 2020г. да генерира 75% от необходимото и електричество благодарение на движението на въздушните маси. За целта, в плиткия крайбрежен шелф на Северно море страната е започнала да изгражда най-големия вятърен парк в света. Примерът и се следва от Холандия и Великобритания и скоро в Северно море нефтените платформи могат да се окажат в компанията на големи водни инсталации с въртящи се турбини. В България този вид енергия също печели популярност и броят на вятърни централи и проекти за нови расте. Правителството, пък, изкупува приоритетно електроенергия от подобни източници. На сайта на Българската асоциация на производителите на екологична енергия всякакъв вид статистика е само за вътрешна употреба на членовете и, затова точни (официални) числа за този вид енергия и броят на мощностите е трудно достъпен. Едно от най-популярните места за строеж е районът на Северното Черноморие, където около Шабла вече действа ветропарк от генератори. Този район съвпада с Виа Понтика - хилядолетен път за сезонна миграция на птиците, които също ползват ветровете в своите прелети на хиляди километри. Според български зоолози и орнитолози, наличието на турбини от ветрогенераторите на пътя на птиците поставя ятата под директна заплаха. Подобни заплахи се очертават и от еколози в САЩ, където до 15 години вятърната енергия трябва да доставя 7% от електричеството за битови и промишлени нужди. В момента страната и най-вече щатът Калифорния произвеждат около 11 хиляди мегавата чиста енергия, която стига за нуждите на 3 милиона домакинства. Това е само около 1% от нуждите на САЩ, според анализ на вестник "Оукланд трибюн". Но проблемите, които перките повдигат, вероятно биха се задълбочили с увеличаването на числеността им - те са опасни най-вече за нощни птици и прилепи, както и за някои соколи и орли, твърди вестникът.

В България, според производители и инвеститори, няма доказани случаи на убити птици от вятърни турбини или поне не повече от тези, загинали от други видове човешка дейност. Според тях, птиците летят доста по-високо от нивото на генераторите. Все пак, вече съществуват или се проектират вятърни кули с височина над 100м и диаметър на перките от 60-70м - всичко в стремеж за прихващане на повече и повече вятър и електричество. На държавно ниво ветрогенераторите са силно подкрепяни, но не така е на местно. "Никой не иска тези гиганти близо до къщата си", казва жител на малко уелско село, "заплашено" от строеж на ветрогенератори, пред telegraph.co.uk. Освен опасност за птиците, генераторите са шумни, казват много хора, които живеят в близост, а инвеститорите контрират, че не са по-шумни от градския транспорт в градовете. Което си е шумно всъщност.

Друг вид енергия, който се приема за чист от правителствата, но не и от еколозите, е водната енергия. При нея самото производство е чисто, но нуждата от язовирни стени и бентове по реките спира миграцията на някои видове риби, които изминават стотици километри нагоре и надолу по течението на дадена река, за да хвърлят хайвера си. Еколозите настояват за проектиране на проходи за свободно преминаване на рибата, особено по малки реки, което обаче драстично би снижило енергийната мощност на централите, а и е невъзможно на реки с по-голям вертикален пад на водата, противят се инвеститори в подобни проекти.

В България има бум на изграждането и исканията за изграждане на малки ВЕЦ (до 10 мегавата мощност) и, практически, за всяка река в страната има интерес от подобни централи. Национална програма определя към 2010г. 11% от електроенергията да се произвеждат от водни централи при ниво между 7 и 10% в момента, в зависимост от нивото на годишните валежи. Изменянето на микроклимата и намаляването на естествения дебит на реките след язовирните и бентови стени също водят до цялостно изменение на видовете растения и животни. Над язовирните стени положението е точно обратното - огромни площи биват залети от водата, с всички последващи от това изменения за биоразнообразието.

Третия вид алтернативни източници на енергия, които предизвикват много въпросителни, са биогоривата. Авторитетната екологична медиа Ecoworld.com директно ги определя като биоопасност. Това са горива, които са с растителен произход. Според данни от сайта, много тропически гори в Югоизточна Азия се изсичат, за да освободят място за плантации с култури, които да се използват за производство на биогорива. Търсенето на култури като царевица, рапица и захарна тръстика нараства и цените им също растат, което мотивира още повече фермери да ги отглеждат, за сметка на други насаждения. Възможно е в скоро време да има недостиг и повишаване на цените на олио и зехтин за готвене, майонеза и дори на телешко месо, според данни на японския вестник Asahi Shimbun (asahi.com). Причината е проста - все по-вече суровини ще отиват в резервоарите, а не в хладилниците на хората. В момента 20% от царевицата, произведена в САЩ, са предназначени за производство на биоетанол и процентът расте. От друга страна, повишение на цените на основни храни в световен мащаб, може да доведе цели държави от Азия и Африка до ръба на оцеляването, според доклад на ООН. В свят, в който над милиард души преживяват с по-малко от долар на ден, дори минимално повишение на транспортни разходи и борсови цени води до гигантски катаклизми. Това отново повдига въпроси, съизмерими като важност с глобалното затопляне и ограничаването на невъзобновимите източници на енергия. Въпросът, всъщност, е ще се намали ли потреблението на енергия въобще?

Източник: в.КАПИТАЛ

http://www.capital.bg/