Полша блокира опит за ускоряване на съкращенията в парниковите емисии на Европейския съюз. Броени дни преди да поеме ротационното председателство на съюза, страната гласува против пътната карта на ЕК за климата до 2050 г.
Освен потвърдената вече дългосрочна цел за съкращаване на емисиите с 80-95 % до 2050 г. спрямо нивата им от 1990 г. в документа са заложени и междинни цели за съкращения от 40% до 2030 г. и 60% до 2040 г.
Пътната карта беше разгледана на заседание на Съвета на екоминистрите в Люксембург миналата седмица. Препъникамъкът в дискусията се оказа заложеният в документа текст, че ЕС трябва да завиши целите си за намаляване на емисиите до 2020 г., които засега са фиксирани на 20% спрямо базовата 1990 г.
Според поддръжниците на предложението съюзът трябва да си постави за цел съкращения от 30%, защото това по-добре би кореспондирало с дългосрочните му цели, както и поради факта, че 17-процентно намаляване на емисиите е постигнато още през 2009 г. В рамките на дискусията министрите се съгласиха на компромисен текст за съкращения от 25% до 2020 г.
Дори в този си вид обаче предложението беше отхвърлено от полския екоминистър Анджей Крашевски, който призова колегите си да покажат разбиране за различните икономически условия в Европа. Никой от останалите екоминистри не подкрепи позицията на Варшава. Полша произвежда около 90% от електроенергията си от въглища и е традиционно скептична към климатичните ангажименти на общността.
Разглежданите от Съвета на министрите документи се приемат само с единодушната подкрепа на всички държави членки. Това означава, че преразглеждането на климатичните цели за 2020 г. най-вероятно ще трябва да изчака поне до началото на 2012 г., когато председателството на ЕС ще бъде поето от по-амбициозната в тази сфера Дания.
До приключването на броя "Дневник" не успя да получи отговор от българското Министерство на околната среда и водите за позициите на България относно евентуални промени в климатичните цели на ЕС за 2020 г. Причината е отсъствие от страната на експерта на министерството, който може да отговори на този въпрос.
Поведението на Полша в Съвета на министрите беше остро разкритикувано от някои от страните, които поддържат ускорено съкращаване на емисиите, като Великобритания, Испания и Дания. Британският министър на енергетиката и околната среда Крис Хюн нарече деня на заседанието "мрачен ден за водещата роля на Европа в справянето с климатичните промени" и обеща да продължи да настоява за по-амбициозно съкращаване на парниковите емисии.
Няколко дни преди гласуването 72 водещи европейски компании призоваха ЕС да приеме цели за намаляване на вредните емисии с 30% до 2020 г. Компаниите, сред които имаше представители на банковия, застрахователния, енергийния и други сектори, изразиха подкрепата си за справяне с климатичните промени в специална декларация, призоваваща за запазване на конкурентоспособността на ЕС и изграждане на нисковъглеродна икономика.
В цифрово изражение зад подписите на компаниите стоят повече от 3.8 млн. работници и служители и годишен оборот от над 1 трилион евро, което е равно на общия брутен вътрешен продукт на Полша, Швеция и Австрия.
Според тях по-активните мерки за справяне с климатичните промени, като например насърчаване на производството на възобновяема енергия и повишаване на енергийната ефективност, биха могли да намалят нуждата от внос на нефт и газ с 45.5 млрд. евро до края на десетилетието. Против завишаването на климатичните цели на съюза са някои представители на тежката индустрия, чиито производства са по-енергийно интензивни и генерират повече парникови емисии.
