Запознайте се с един от противниците на глобалния растеж. Той се казва Пол Гилдинг, от Австралия е и е природозащитник и писател. Според него, за да подхранваме глобалният растеж, се нуждаем от няколко планети Земя, защото тази вече сме я изяли.
Австралиецът прави изчисление на това колко земя и вода са необходими, за да бъдат произведени ресурсите, които консумира един човек, както и колко земя е необходима, за да се компостират отпадъците от дейността му. Изчисленията показват, че ресурсите на Земята се изчерпват много по-бързо, отколкото нараства броя на населението.
Освен това тези ресурси се възстановяват много по-бавно, спрямо скоростта на глобалния растеж, така че в момента ние изяждаме от бъдещето. Точно сега глобалният растеж почива на ресурсите от 1.5 планети Земя. Тъй като обаче имаме само една, смятам, че имаме проблем, казва Гилдинг.
Миналата година бях в Йемен, където видях как доставят питейна вода на хората с големи камиони - водоноски. Столицата Сана е може би първият голям град на света, в който до 10 години въобще няма да имат вода. Това е показателно за онова, което се случва, когато едно общество живее на 150% от капацитета на устойчивото развитие.
Ако отсечеш повече дървета, колкото си посадил, ще останеш без дървета, казва още Гидинг. Ако добавиш още въглероден диоксид в земната атмосфера, спомагаш за ускоряване на глобалното затопляне. Ако направиш всички тези неща едновременно, ще промениш цялата система, по която функционира планетата Земя, а това неминуемо ще се отрази в социален и икономически аспект.
Неотдавна министърът на екологията в Китай призна, че икономиката трябва да се смали така, че физическият ефект върху земните ресурси да е по-разумен. Но как може да стане това?
Нарастващият брой на населението и ускореното глобално затопляне водят до натиск върху цените на храните, които поскъпват. Това пък води до нестабилност, като тази в Средния Изток, което от своя страна води до покачване в цените на горивата. Това е вторият фактор, който води до покачване в цените на храните, а от там носи още повече нестабилност.
В същото това време повишената продуктивност на труда означава, че по-малко работници вършат същата по обем работа във фабриките, така че ако искаме повече работни места, това значи да се откриват повече фабрики. Повечето фабрики обаче означават по-скоростно глобално затопляне и така омагьосаният кръг се затваря.
Нашият отговор като общество трябва да бъде мобилизиран, като на война, смята Гилдинг. Днес все още не сме способни дори да си представим как точно ще променим мисленето си, но то ще доведе до тотално трансформиране на икономиката, в това число начинът, по който се произвежда електроенергия, начинът, по който функцинира транспортната индустрия и всичко това ще се случи през следващите десетилетия.
Ние ще осъзнаем, че моделът на растеж, при който всичко почива на консуматорството, е счупен. Тогава ще се наложи да преосмислим другия модел - моделът на щастието, при който хората работят по-малко, но и притежават по-малко.
Ако днес хората седят и си мислят така: "Бих искал да работя по-усилено, за да добавя по-голяма стойност за акционерите си", то това мислене трябва да се трансформира в "Бих искал да бях ходил повече на културни събития, за бях чел книги с моите деца, да бях се разхождал повече из природата". За да преминем от единия тип мислене към другия, трябва да променим модела на икономическия растеж, смята австралийският писател, който не приема да го наричат утопист.
Ние ще трябва да направим този избор заради кризата, която ще се стовари на главите ни. Може и да се забавим във времето, но няма да бъдем глупави, когато моментът настане, завършва Гилдинг. NYTimes
