Ново проучване достигна до извода, че древните риби могат да доживеят и надминат възрастта от 100 години, съобщава статията на Мат Каплън в "Нешънъл джиографик".
До 1938 година, когато латимерията бе открита край бреговете на Африка, учените смятаха, че тя е измряла преди 65 милиона години заедно с цялото си родословие от праисторически риби.
След преоткриването на това същество, бяха намерени и няколко негови популации, намиращи се в западните части на Индийския и Тихия океани. Остава загадка дали тези групи са свързани помежду си. "Хората продължават да улавят от тези риби, но това не ни казва нищо за многобройността на тяхната популация, нито пък дали става дума просто за заблудили се в различни части на океана отделни екземпляри" - каза ръководителят на изследването Ханс Фрике, етолог (специалист по поведението на животните), който преди е работил в института "Макс Планк" в Бремен, Германия.
Липсата на надеждни данни за животното накара Фрике да проведе 21-годишно проучване върху колонията латимерии, живееща близо до Коморите - група острови между Сейшелите и Мадагаскар.
Поради факта, че рибите живеят на дълбочина между 160 и 200 метра, а се спускат чак до 700 м, изобщо и не можело да става дума наблюденията да се извършват от водолази. Вместо това бяха използвани подводни апарати за заснемане, видеозапис и проучване на древните същества. По време на стотиците потапяния на апаратите учените идентифицираха с точност поне 140 различни индивида по уникалната бяла декорация, която латимeриите имат по тялото си. Цялата местна популация се състои от 300-400 екземпляра. Изследователите, обаче, не откриха нито една подрастваща латимерия.
Фрике подчерта, че не се знае почти нищо за това как се раждат тези риби. "Уцелихме със стреличка с проследяващо устройство бременна женска и я следвахме до голяма дълбочина, така че, предполагаме, майките се спускат много дълбоко, за да родят" - каза той.
Екипът откри нещо още по-странно: годишно в колонията умират само 3-4 латимерии, а местата им биват заети от точно същия брой нови възрастни екземпляра, които се появяват неизвестно откъде. Те достигат дължина до 2 метра при тегло около 90 кг. По честотата на смътните случаи в дадена колония Фрике пресметна, че средната продължителност на живота на латимериите е 103 години. Това се потвърждава от данните за други видове риби, които имат сходна смъртност и също живеят около 100 години.
При толкова ниска смъртност и толкова малко заменени членове на популацията, според Фрике, едва ли може да има грешка в доказателствата, че латимерията е толкова дълголетна. Друга особеност е, че тези риби почти не показват белезите на стареенето, ако са в напреднала възраст, а това допълнително и силно затруднява нейната оценка. Нормалните методи на определяне на възрастта за рибите, като например по растежните пръстени на люспестата им обвивка, не работят при латимериите, каза Фрике. Това е така, защото люспите им не се промемнят с времето, както при другите риби.
"Фотографирахме някои развити екземпляри, които дойдоха в колонията през 1989 година, и досега те изобщо не са пораснали - каза ученият - не е възможно да правиш изводи за възрастта на латимерията само като я гледаш".
