Уловите на риба по българското Черноморие се базират на мигриращите стада. Това заяви за радио „Фокус” – Варна д-р Константин Михайлов гл. асистент в Института по рибни ресурси ръководител секция „Ихтиология” и член на научния комитет към AKOBAMS - споразумение за опазване на китоподобните животни в Средиземно, Черно море и прилежащата Атлантическа акватория, в Монако.
Той обясни, че такива видове риби са хамсия, сафрид, цацата, която формира около 90% от улова на риба по бреговете ни, тъй като тя извършва по-кратки придвижвания от дълбочина към брега и обратно. „За цацата можем да кажем, че има по-уседнал начин на живот” коментира специалистът. Той добави, че е важно да се отбележи, че запасите пред българския бряг е трудно да бъдат определяни, тъй като са мигриращи, а не образуват плътни струпвания визирайки сафрида и хамсията, като за трицоната може да се направи някакъв анализ на запасите, тъй като тя се движи в по-плътни стада.
„Като цяло обаче ние не можем да се похвалим с големи рибни запаси”, добави д-р Михайлов и обясни, че районите, където е най-благоприятно да се извършва риболов, това е анадолското и грузинското крайбрежие, като България се намира в тази част на Черно море (северозападната част), която всъщност е люпилнята и мястото, където се размножава рибата. Именно поради тази причина е много важно, тази част на Черно море да бъде с добър екологичен статус, за да може този важен репродуктивен процес да бъде в добро състояние.
По думи на Константин Михайлов действително през последните години се забелязва, че водата е по-чиста откъм химични елементи. Според специалиста това обаче създава и някои проблеми от страна на отхранването, но пък може да се каже, че към момента има възстановяване на Черноморската екосистема, което се отнася и в определена степен за рибните запаси. По думи на експерта от Института по рибни ресурси във Варна едно от най-важните неща, касаещи запасите от риба в Черно море, е това, че риболовът трябва да бъде регулиран и то най-вече в зимовалните райони по турското и грузинското крайбрежие, тъй като уловите там са много големи.
Като пример д-р Михайлов посочи, че уловите на хамсия на Турция се движат в рамките на 300 до 500 хил. тона, заедно с тези по грузинското крайбрежие са достигали и до 650 хил. тона, а за сравнение годишният улов на хамсия по българското крайбрежие не надхвърля 250 тона.
По отношение на Черноморската скумрия д-р Константин Михайлов заяви, че тя се води практически изчезнала от българските брегове, като се срещат единични екземпляри, като често пъти се бърка с колиоза, която е японска скумрия. По думите му необходимо е да се отбележи, че както скумрията, така и паламудът, и леферът са поддържали големи запаси като хищни видове риби до края на 60-те години.
Във връзка с прекомерния промишлен улов и замърсяването на Черно море запасите са били сериозно редуцирани, като тяхното място е било заето от техните жертви – трицоната, сафрида и хамсията. „Заради улова и замърсяването се наруши това равновесие, което го имаше до 60-те години и ако може да се каже условно, че до 70-те години морето е било чисто, след това настъпи един период на по-сериозно замърсяване. Тогава се развиха и по-малките видове риби, но успоредно с тях се развиха и медузите”, подчерта специалистът. Той коментира, че след 90-те са започнали процеси на изчистване на морето, което пък се е отразило сериозно на дънната фауна. Поради тази причина много от рибите, които са имали малка численост в отделни години, може да се каже, че сега се наблюдава съживяване на уловите именно на тези риби – паламуд, лефер, чернокоп, барбуна и т.н.
Според специалиста от ИРР много често се коментира в научните среди, че има цикличност при тези процеси, но в случая с рибните запаси в Черно море по-скоро се касае за антропогенни процеси, т.е самият човек с неговата дейност и най-вече с риболова измества равновесието към дадени видове. Този интензивен риболов неминуемо води до такива ефекти – намеса в равновесието.
Проблем, според д-р Михайлов, е и фактът, че дребни риби, като например сафрид и калкан се ловят, което пък от своя страна води до това, че тези видове не могат да отраснат и дадат поколение и съответно за попълване на запаса. „Това е един очебиен пример как човека влияе негативно на популацията на някои видове риби”, коментира специалистът. Той добави, че що се отнася до улова на трицоната годишно уловът възлиза на няколко хиляди тона, като в последните години се наблюдава едно сериозно издребняване, което може да се свърже с преизлавяне от страна на Турция, защото се образуват едни споделени запаси, които не само в рамките на България, но и излизат извън пределите на страната ни.
В заключение д-р Константин Михайлов заяви, че за да има точна и коректна информация за запасите на риба в морските басейни, независимо дали това ще е Черно море или някое друго, то трябва да се направи анализ на запасите на всички държави, които граничат с водния басейн.
