Европейският съюз вероятно няма да успее да намали потреблението си на енергия с 20% до 2020 г., ако не влага повече средства в нови технологични разработки и ефективност в транспорта и сградите. Това съобщи шефът по преговорите за климата в Европейската комисия Артур Рунге-Мецгер по време на конференция, организирана от Европейския център за журналисти (EJC).
Енергийната цел, която държавите членки въведоха преди две години, е един от начините за намаляване на парниковите емисии, които предизвикват измененията в климата.
"Не се движим по пътя, по който се постига това подобряване на енергийната ефективност", призна експертът. Според законодателния пакет на ЕС "Енергетика – климат" първичната консумация на енергия в общността трябва да спадне от 1842 мегатона нефтен еквивалент (1 мегатон = 11 600 гигаватчаса) през 2005 г. на 1474 мегатона до края на настоящото десетилетие. По последни данни със сегашните мерки за енергоспестяване потреблението през 2020 г. ще бъде около 1676 мегатона нефтен еквивалент. От ЕК все пак са изчислили, че ако консумацията на енергия се намали с една пета, изпусканите парникови газове ще спаднат не с 20, а с 25 на сто.
В момента около 1% от сградите на държавните и общинските власти в ЕС са подходящо изолирани за пестене на ток и топлина, посочи Рунге-Мецгер. Между 30 и 40% от емисиите са причинени непряко от енергийната консумация в сградите.
Преди дни Брюксел представи Пътна карта за преход към нисковъглерона икономика в Европа до 2050 г., която предстои да бъде съгласувана с националните правителства. Според документа, за да се намалят парниковите емисии на общността с 80–95% и за да се подобри енергийната ефективност, всяка година трябва да се влагат по около 270 млрд. евро в зелени технологии в строителството, транспорта и изследванията. Средствата ще се върнат под формата на по-ниски разходи за вносни горива, твърдят евроекспертите.
Пътната карта е "твърде плаха и непоследователна", коментира Щефан Зингер от природозащитната организация WWF. По думите му няма как правителствата и бизнесът да се амбицират за намаляване на емисии до 2050 г., ако междинните цели не са по-високи.
