На 4 април се навършиха шест месеца откакто огромно количество токсична тиня се изля от хвостохранилището на завод за алуминий в унгарския град Айка, като наводни западната провинция Веспрем, буквално заливайки повече от шест села и градове. Катастрофата причини смъртта на 10 души, над 100 бяха ранени а стотици - принудени да напуснат домовете си. Погребани под тинята останаха едни от най-плодородните селскостопански земи на Унгария, а дивата природа в района беше на практика унищожена. Шест месеца след трагедията, бреговете на две от най-засегнатите реки Марцал и Торна все още са червени.
Половин година след най-голямата производствена авария в историята на Унгария, цялата територия пустее. Повече от 300 постройки са разрушени. Въпреки че се строят нови жилища и до края на юни 90 семейства ще могат да се завърнат в района, местните казват: „Много хора дойдоха и ни обещаха много неща, нито едно от които не се случи. Тинята унищожи най-добрите ни земеделски земи и сега ние няма с какво да си изкарваме прехраната”.
Въпреки че токсичната почва се отстранява постоянно и на ден се извозват по 5000 куб. метра, до момента подмяната на отровената земя е все още само частична. Според плановете, на това място трябва да се изгради плантация за биомаса с идеята да се произвежда биогаз и „зелена” електроенергия. Проектът обаче все още набира инвеститори.
За да се предотврати подобна трагедия в бъдеще, в района е изградена 150-метрова бариера, която отделя хвостохранилището от населените територии.
Междувременно компанията, която е виновна за разлива - Mal Zrt. в момента е под надзор от унгарското правителство. В нея обаче работят 6000 души и вариант за закриването й не се обмисля. Ръководителите на предприятието са привлечени под съдебна отговорност за причинените щети.
WWF Унгария настоява властите да се заемат с възстановяването на дивата природа в региона вместо да се залага на реконструкция на речните брегове, които и в момента са силно засегнати от човешка дейност. Към момента оценките от възстановителните дейности са противоречиви. Според правителствени бюлетини, стойностите на опасните вещества в района са в границите на средното за страната. Неотдавнашно проучване обаче сочи за наличие на арсеник и живак в почвата.
В България носители на токсични замърсявания са основно минната и металургичната промишленост, включително производството на въглища и дейността на ТЕЦ-овете. Макар и по-рядко, сред замърсителите са химичната индустрия и производството на медикаменти. Не са рядкост и петролни разливи с различен мащаб.
Най-опасното замърсяване идва от мините, транспорта на непреработените и преработените материали, депонирането на различните видове отпадък и металургичната преработка на металите, твърди Даниел Попов, експерт от CEE Bankwatch Network. Той припомня, че според постановление на МС от 1994 г. и решение от 2008 г., над 20 са опасните от екологична гледна точка места в България. Според него един от големите проблеми е масовото одобряване на нови инвестиционни предложения за индустриални обекти, инсталации и хвостохранилища в непосредствена близост до населени места с оправданието, че технологиите са нови и безопасни.
Даниел Попов припомни, че въпреки наличието на разрешителни бяха допуснати две аварии със изпускане на токсични вещества в реките Луда Яна и Чепеларска.
