Проектът цели земеделските стопани да бъдат обезщетени за нанесените щети и да се благоприятства съществуването на този застрашен вид птици. Това каза в интервю за Агенция „Фокус” Димитър Плачийски – регионален координатор на Българското дружество за защита на птиците (БДЗП).
По думите му над 40 % от популацията на този вид птица зимува в България. В края на миналата година е стартиран проект, финансиран от програмата LIFE +. „Идеята на този проект е, освен да получим повече информация за биологията и екологията на видовете, да намалим конфликтите между местните общности и гъските. Няма начин да не сте чували за щетите, които гъските нанасят на земеделските култури”, каза Плачийски.
Той обясни, че гъските нанасят щети на житните култури - рапицата, пшеница, овес, ръж. „Миналата година депозирахме програма от мерки по така наречените агроекологични схеми, които да бъдат допълнени в мярка 214 – агроекологични плащания на Програмата за развитие на селските райони (ПРСР). Тези дейности са няколко, едната от които е насочена към застрашените видове гъски.
Идеята е чрез тези дейности земеделските стопани да могат да получават компенсации при реализирането на определени дейности, които да осигуряват храни за застрашени, зимуващи видове гъски. На този етап обаче тази година тези мерки няма да влязат официално в програмата, тъй като държавата все още не е получила информация във връзка с промяната на ПРСР, тоест трябва да се получи одобрени от страна на Европейската комисия. Такива мерки са предложени освен за гъските, и за царския орел, за египетския лешояд и за лалугерите. Идеята е земеделците да упражняват определени земеделски дейности, които да благоприятстват за съществуването на тези видове и същевременно да бъдат компенсирани за пропуснати ползи и направени разходи”, обясни Плачийски.
Изчисляват се и реалните щети, които нанасят гъските на земеделските култури. „До момента няма никакви проучвания в тази насока. Идеята да изчислим щетите, за да се предложи на държавата механизми за обезщетяване на земеделските стопани. Това са две различни дейности – едната е насочена към създаването на благоприятни условия за живот на червеногушата гъска, като се компенсират стопаните, а другата е за поемането на щети”, каза Плачийски.
