Вид мравки, живеещи в Тексас, се оказват едновременно биотехнолози, агроинженери и селекционери. Биотехнолози – тъй като в тях работят биореактори с бактерии. Агроинженери – тъй като строят вертикални акведукти, градини на етажи и инкубатори. А успехът в селектирането се потвърждава от факта, че въпросните мравки са успели да адаптират нужните им гъби към студените тексаски зими.
При това, както е добре известно, гъбите са изключително придирчиви към най-малки колебания на температурата, влажността и хранителните вещества – което прави постижението на мравките още по впечатляващо.
Всички обичат гъби. Хората са успели да си ги набавят, като след половин век старания на модерната наука са успели да постигнат подходящата топлина и влажност в инкубатори, където в промишлени мащаби се култивират няколко вида.
Мравките листорези от вида Atta texana са тръгнали по друг път. Те са създали устойчиви на студ „селскостопански“ гъбни култури.
В списанието на Американската академия на науките Улрих Мюлер и екипът му публикуват изследване, в което разказват поредната невероятна история за силата на живота.
Преди 50 милиона години мравките включили като хранителен източник в менюто си гъбите от рода Attamyces. Известно време между мравки и гъби е имало само „съжителство без брак“, тоест всеки вид е можел да съществува и самостоятелно.
Но преди около 10 – 12 млн. години симбиозата между двата вида става вече облигатна. Тоест мравки и гъби вече не могат да живеят един без друг – и без една специфична бактерия, която паразитира в храносмилателната система на мравките.
Мравките със силните си челюсти надребняват твърдите листа и ги поглъщат. Във вътрешността им бактериите допълнително „заквасват“ листата, за да може листният продукт да се преработи от гъбите. А резултатът от хранителния процес на гъбите, а именно нарастващият мицел, е храната на мравките.
Чудесата едва започват: мравките се грижат за оптималната температура и влажност, при която да растат гъбите, като ги разнасят от един на друг етаж по вертикалните си градини.
Мравките имат изключително термочувствителни нервни клетки, способни да реагират на разлики в температурата от 0.005 градуса. При нужда те крият своите гъби на повече от три метра под земята.
Гъбите от своя страна са реагирали с благодарност на тези грижи, като в хода на еволюцията са се появили и хладоустойчиви вариации. Това е позволило на триумвирата между мравки, бактерии и гъби да се разсели от топлите гори на Амазонка на север до Тексас.
Нещата с температурата са сериозни, защото гъбите живеят в температурния диапазон между 20 и 30 градуса, а ако температурата падне под 10 градуса, те загиват. Обаче тексаските гъби от същия вид като Амазонските по някакъв начин могат да издържат на температура до 5 градуса.
Поне с влагата гъбите проблеми нямат, тъй като мравките са се научили да копаят кладенци с дълбочина до 32 метра, където те намират в почвените капиляри ценните капки вода.
Учените са убедени, че освен че са приложили биореактор с бактерии, инженерство с инкубатори, вертикални градини и акведукти – мравките са изпреварили хората с 50 млн. години и в селекцията, тъй като те непроизволно са адаптирали гъбите към студените тексаски зими.
Впрочем гъбарството води в неочаквани посоки. Само преди две години учените откриха в Амазония вид мравки, които тотално са се отказали от половото размножаване и се клонират в нещо като истински „женски манастири“, обсебени от производството на гъби.
