Ключови експерти и активисти от неправителствения сектор, под ръководството на проф. д-р Мария Златева, председател на Федерация „Интереко 21”, създадоха работна група за обсъждане на алтернативи за борба с парниковия климатичните промени.
Сдруженията и фондациите от Коалиция за устойчиво развитие с национален координатор Дончо Иванов се присъединиха към подготовката на обществен дебат: как българската общественост да посрещне предизвикателствата на века по приоритета на ООН – устойчиво развитие и политиките от Стратегия „Европа 2020” – борба с климатичните промени.
На обсъжданията беше изслушан встъпителен доклад на Георги Гушлеков, ключов експерт на „Федерация „Интереко 21”. Стана ясно, че според международната екологична организация Bellona, улавянето и съхраняването на въглеродния диоксид (Carbon Capturing and Storage, CCS) има потенциала да намали глобалните парникови емисии с 1/3 до 2050 г. По тази причина Международната агенция по енергетика (EIA) препоръчва до 2020 г. в света да бъдат изградени 20-30 инсталации за промишлено улавяне и съхранение на CO2, като перспективата е до 2030 г. броят им да надхвърли 100. Това се смята за критична маса от инсталации, достигането на която ще направи дейността икономически по-изгодна, считат от международната агенция McKinsey.
Технологията на улавяне и съхраняване на въглеродния диоксид се извършва на три основни етапа (Снимка 1). В процеса на изгаряне на въглеродните горива, най-често въглища, т. нар. Oxyfuel, разпрашените въглища се изгарят и се отделя СО2. Парниковият газ се компресира до 1/500 от първоначалния си обем, което се смята, че е много удобно за транспортиране. Счита се, че във втечнен вид може да се съхранява на няколко хиляди метра под земята в старите изчерпани газови находища.
На първия етап се улавя и отделя СО2 от съответната ТЕЦ.
На втория етап газът се компресира и транспортира.
На третия етап СО2 се съхранява чрез инжектиране в подземен (подводен) резервоар, или се подава за биологично абсорбиране. Възможно е и инжектиране в геоложки пластове, като се счита, че това ще доведе до повишаване на нефтения добив. Този етап е свързан с мониторинг за безопасно дългосрочно съхраняване на втечнената субстанция.
Счита се, че втечненият СО2 трябва да се депонира поне на 800 м под земята, за да се достигне т. нар. плътно (суперкритично) състояние, което се характеризира с налягане от 71 бара и температура на газа 31 Сº. Извършени са изследователски изследвания по проекта GeoCapacity, за да се оцени капацитетът в Европа за депониране на СО2 в геоложки формации. Резултатите показват, че държавите-членки на ЕС имат капацитет за складиране от 360 млрд тона от парниковия газ под земята. Според проф. Георгиев от Софийския университет, потенциалът на България е 2,7 милиарда тона.
Основните рискове за улавяне и съхраняване на въглеродния диоксид се появяват при транспортирането и дългосрочното съхранение. Счита се, че основно трябва да се избягват зоните с повишена сеизмична активност. В България са изследвани 11 региона в североизточната и северозападната част на България, за които български специалисти смятат, че са подходящи за подземно депониране на СО2. Други български специалисти смятат, че България въобще не е подходяща, защото CCS първоначално е разработена за страни, разположени в близост до големи водни басейни, като Великобритания, Норвегия и Дания, които могат да ползват подводни резервоари на голяма дълбочина.
Мнението на българското Министерство на икономиката е, че такива проекти са много скъпи и не са адекватни на обема парникови емисии, които изхвърля страната.
Икономическата криза свали цената на въглеродните квоти от 30€ през 2009 г. до сегашните 15€. Това осуетява опитите за въвеждане на CCS, тъй като за индустрията е по-евтино да купуват квоти, отколкото да инвестира в технологията за улавяне на въглеродния диоксид. За сравнение, цената за изграждане на CCS система се изчислява на около 60÷90€ за уловен тон (Worley Parsons – €75). Енергийните централи в цял свят отказват да въведат улавящи инсталации в индустриален мащаб без финансова подкрепа от правителствата, защото са много скъпи. По изчисления на Европейската комисия за оборудването на електроцентрала от 400 MW с такава система са нужни около €700÷980 милиона, при което емисиите се намаляват до 85%.
Обществените обсъждания на сдруженията и фондациите от Федерация „Интереко 21” и Коалиция за устойчиво развитие, ръководени от проф. д-р Мария Златева и проф. д-р Иван Иванов, завършиха с предложение да се отправи апел до администрацията и обществеността в Р България, до европейските институции и до ООН, с който да се потърси и алтернатива - мащабна програма за залесяване. Според участниците в дебатите увеличеният въглероден диоксид е в пряка зависимост от изсичането на горите.
Ето и част от констатациите на форума:
„Намаляването на горите и оголването на планините увеличава количествата на въглеродния диоксид. Ако залесим и възстановим горите на планетата, то въглеродния диоксид, необходим за фотосинтезата, ще се окаже дори недостатъчен. Залесяването трябва да стане локална, национална и световна политика. Нека да оползотворим въглеродния диоксид чрез залесяване, вместо да го заравяме в земята, последиците от което са непредсказуеми в бъдеще и биха могли да причинят нови замърсявания на природната и околната среда. Това, което е опасно в атмосферата, не може да бъде безвредно в недрата на Земята. Нека не превръщаме Земята в погреб! Ако залесяваме интензивно по цялата планета няма да има нужда от погребването на въглеродния диоксид. Горите са най-голямото природно богатство и най-ценния възобновяем природен ресурс на планетата. Те са основното звено на климатичния баланс, от който всички ние зависим. Горите осигуряват влажността, която е необходима за живот и съхраняват повече въглерод от цялата земна атмосфера. Унищожаването на горите е един от най-значимите екологични проблеми днес. Всяка година 13 милиона хектара гори изчезват. Важно е не какво сме изгубили, а какво ни остава. Време е всички разумни хора по света да обединим усилията си и да залесим оголените площи, за да възобновим нормалния и естествен ритъм на дишане на нашата жива планета - Майката Земя.”
