Пустинният дългоух прилеп със сигурност е видът с най-силния организъм от всички прилепи.
Прилепът Otonycteris hemprichii живее в затънтени пустинни области от Мароко до Северозападна Индия. Допуска се, че е възможно да става дума за два близки вида.
Карми Корин и група учени от "Ben-Gurion University" знаят, че тези прилепи ядат скорпиони, защото във фекалиите на животните са намирани останки от скорпиони, същества от рода на паяците и други насекоми. 70% от хранителните остнаки на прилепите, обаче, са от скорпиони. Учените не знаеха как летящите хищници се справят с такава опасна плячка.
Отначало екипът отишъл на място, където прилепите ловуват, за да ги наблюдава. Изследователите обездвижили няколко жълти скорпиона като примамка. Прилепите ловували по двойки или на по-голяма група, като летяли на около 2 метра над земята и от време на време някой от тях се спускал върху плячката.
Наблюдението продължило в лабораторни условия, където отново животните били наблюдавани как ловуват. Интересното е, че те не проявяват никакъв интерес към прясно убити скорпиони, а атакуват само живите, които се движат. Хищниците проявили интерес и към кутии с живи скорпиони вътре, което навело учените на извода, че те се насочват по звука.
Корин определи, че при восочината на полета по време на лов прилепите могат да долавят звуци от шумолене със сила 30 децибела. Вероятно те издават и ехолокаторен сигнал, но обикновено тревистата растителност би разсейвала сигнала, отразен от скорпионите.
При атаката прилепът се опитва с предиммство да отхапе главата на скорпиона. По време на съпротивата скорпионът успява да удари с жилото си нападателя в лицето по няколко пъти, в един случай дори под клепача. Прилепът не опитва да избегне ужилванията, нито да откъсне отровната опашка.
След като убие плячката, прилепът я занася в леговището си, където първо изяжда главата. В повечето случаи бива изконсумиран целият скорпион, включително отровната жлеза и жилото.
Свирепите прилепи нападат всички видове скорпиони, без да държат сметка колко силна е отровата им. Те ги убиват по един и същ начин. Те атакуват относително безобидните дългоноктести скорпиони със същата лекота, с която и средно отровните жълти скорпиони. И двата вида са безвредни в сравнение с 10-сантиматровите палестински жълти скорпиони, известни като "смъртносният дебнещ". Това, обаче не притеснява дългоухите прилепи, които ги дъвчат със същия ентусиазъм, както и останалите.
Макар и в някои случаи да е ясно, че жилото не е пробило кожата на нападателя, фактът, че прилепите изяждат и отровните жлези, говори, че организмът им има начин да се справя с отровата, смята Корин. Учените, обаче, още не са наясно с точния механизъм на тази защита.
