Европейският лалугер е един от основните хранителни източници за ловния сокол и царския орел в България. Това, както и факта, че лалугера е изчезнал в около 14 % от историческите си находища в страната, а близо половината (49%) от сега съществуващите популации са застрашени от унищожаване стана причина в рамките на LIFE+ проекта “Опазване на царския орел и ловния сокол в ключовите за тях места от мрежата Натура 2000 в България″ да се проведе проучване на разпространението, относителната плътност, характеристиката на обитаваните местообитания и заплахите за вида в 10-те проектни зони от мрежата Натура 2000 в България.
Теренните дейности по проучването се проведоха през 2009 и 2010 г. от водещия специалист по вида Йордан Кошев от Института по Биоразнообразие и Екосистемни Изследвания към БАН в сътрудничество с д-р Георги Попгеоргиев, експерт биоразнообразие към БДЗП-Пловдив и Димитър Демерджиев, отговорник по опазването на царския орел към LIFE+ проекта на БДЗП. То бе разделено на 2 части, като през първата и втората година бяха изследвани по 5 специално защитените зони.
Историческия преглед на данните показва, че най-голяма част от информацията (около 60%) е постъпила през последните 20 години, от когато има активна природозащитна дейност и след обявяването на защитените зони от мрежата Натура 2000. При направения анализ на база експертна оценка най-високо качество на местообитанието притежават СЗЗ „Бесапарски ридове”, СЗЗ „Понор” и СЗЗ „Сините камъни – Гребенец”, а по-ниско качество на местообитанието имат СЗЗ „Каменски баир” и СЗЗ „Моста на Арда”, поради малките по площ хабитати и каменистият терен.
Видът присъства в близо 100% от историческите си находища в СЗЗ “Западна Странджа”, СЗЗ “Каменски баир”, СЗЗ “Бесапарски ридове” и др. В същото време видът е изчезнал в 54% от находищата споменати в миналото за СЗЗ „Средна Гора” и 33% за СЗЗ „Централен Балкан”. Повечето лалугеровите колонии (73%) са разположени в диапазона 0-500м.н.в., и в диапазона 1001-1500м.н.в - 11%. Колонии на европейския лалугер на най-големи надморски височини се намират в СЗЗ „Понор”, СЗЗ „Централен балкан” и СЗЗ „Средна Гора”.
Най-застрашени са популациите локализирани в различна степен запустели обработваемите земи или общо около 49.1% от колониите. Като основен начин за тяхното унищожение е механичната обработка (изораване) на тези територии. Такъв е случая например в СЗЗ „Бесапарски ридове”, СЗЗ „Сакар”, Подбалканските полета между СЗЗ „Централен Балкан” и СЗЗ „Средна Гора” и др. В перспектива, наред с интензификацията на земеделието и изораването на пасищата, най-голямата заплаха за лалугеровите колонии е превръщането на пасищата във фотоволтаични паркове, голф игрища, застрояване и др.
Изготвеният от Йордан Кошев подробен доклад за състоянието на лалугера в защитените зони, в които работи проекта за опазване на царския орел и ловния сокол ще бъде от полза при приоритизирането на дейностите свързани с агро-екологичните мерки за насърчаване на традиционното животновъдство и опазване на пасищата. Резултатите от проучването имат и пряка връзка с проучванията на специалистите по царския орел и ловния сокол от БДЗП за хранителния спектър на двата вида грабливи птици и тяхната зависимост от лалугерите като източник на храна.
